Звездите пак загадъчно шептят,
че чакат моите метежни стъпки
и аз вървя по билото на любовта
макар да знам, че ще е трудна всяка нейна стъпка.
Но като магнитен прах притегля ме мигът, ...
Какво ли можех още да ти дам,
каква любов, изпълнена със рози.
От всеки цвят душа да ти създам
и все да бъдеш повече от моя.
И все във мен от обич да вали, ...
Обичахме да ходим в този град със тебе -
тъй приказен! - и знам, че го боготвориш.
Допускам, че сега е спомен непотребен.
Далеч от тук ти нови спомени твориш.
Но аз се върнах във града с алпийска гледка, ...
За старите души и новите пътеки...
/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /
Всичко наоколо
отвън и отвътре
е като старо ...
Дали така изниква прошката –
не с осмисляне на злодеянието
и разкаяние за грешката,
не с фанфарите на покаянието...
... а с това, че просто болка и вина ...
В неделя реших да избягам в лозята -
далече от дом и съпруга.
Помами ме слънцето... южният вятър...
Но там се натресох на друго!...
Отишъл бях рано във свежата утрин, ...
Ако можех да върна минутите
бих помислила с обич за себе си,
бих се радвала на всяка минута
преди да се изгубя във времето.
Ако можех да се върна във времето ...
Ден и нощ минаваха, а аз още непонятен бях
пред хубостта му в захлас изпаднах, онемях.
А думите му, като перо ме галят, толкова красиви, искрени.
Правеха дните ми пусти - смислени.
Допирът му - по-нежен бе от всичко. ...
Светът е пълен с добри и мили хора.
За един по-добър свят тръгват да се борят
и макар и често неразбрани и сломени да остават,
с усмивка и греещо сърце напред продължават.
Какво благородство е да стигнеш до върха и да не се възгордяваш, ...
Простих ти... за сълзите в очите.
Простих... и за отровните стрели.
Простих ти лицемерното двуличие.
Простих... и за грозните лъжи...
Прости ми... не станах безразлична. ...
Когато с теб се видим, замълчи.
Недей да ми разказваш тишините си.
У мене точно толкова боли
и рани нося от копнеж по птиците.
Къде да ида? Вече ме видя. ...
Прощавам ти и бесовете ти и думите жестоки,
не си на себе си била, аз пак те оправдавам
Прощавам ти и греховете ти към мен големи,
но ти не искай прошката ми, имаш я отдавна...
Прости и мойте грехове към тебе, моля те прости ми, ...
Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта, от мъките обзета. ...
Раздялата е болка, изгаря те и пари
желязо нажежено във плътта
не стихва, измъчва те, повтаря
а после призовава и скръбта.
Болката утихва твърде бавно ...
Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст, ...
The sky turned black with arrows,
bombs fell like meteor showers.
The evil will rise from the shadows
with the dying breath of the old powers.
In times of murderous madness and chaos ...
Завее ли вятъра с топлата шуба,
понася и новия, пролетен дъх,
събужда земята, цветята и чувства
и една теменужена, закъсняла любов.
Вятърът пее теменужена песен, ...
Сънувах, че умирайки сънувам...
Животът ме напусна с шут в главата. Приживе шут, решил да съществува.
А в празното поет, поръсил с лют пипер словата...
Какво видях ли? Няма светлина без роля в мрака...
Бездумие, лъжи, бълвочи разни. ...
От днес и нататък прощавам на себе си.
За всичко, което не съм или съм,
за всяка невярна преценка за другите,
за всяко съмнение, за всеки провал.
За хора, които допуснах в сърцето си. ...