Стихове и поезия от съвременни български автори

258.9K резултата

Самотна пепел...

Изсъхна ми душата, горят жарки ми гърди,
в душата ми забиват се огнени стрели.
Гори с тях и вечността, пленница на любовта.
Тя е мой пазител, тя е моята душа
и моята най-голяма самота... ...
1.4K 2 7

Cruel intentions

Случвам се на себе си,
най-големият си враг
и приятел съм.
Аз съм разширяваща се зеница,
малко пухче, летящо предизвикателно ...
724 1

Зърно за душата

Повдигам пердето на времето
И гледам напред в хоризонта.
Привързвам товара на стремето
И тъпча рубежа на фронта.
Подреждам във стихове думите – ...
546 5

Лъжа

Идиот, темерут, гад най-долна!
Фалш, измамник, страхливец, беля!
Празнодумец! Mисъл отровна!
Главоболие, крясък, лъжа!
Мъгла и блато, и студ, невъзможност! ...
1.1K 1 3

Да не зная.

Ако и сърцето ти е нямо
точно като твоите писма –
много по-жестоко от измамата,
нека никога не разбера.
Ако във очите ти, любими, ...
799 1 8

Търтей / басня/

Генка Богданова
- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна. ...
837 11

Копнеж

Обсебваш до полуда моите мисли
облечена в ефирен бял сатен.
Приближаваш ме с изписана усмивка
и поглед благ, вперен в мен.
Всичко в мен притръпва ...
1.1K 1 1

Десертна жена

Десертна жена
Късметлийка съм! Идваш навреме.
Абе... много добре си го знаеш.
Зеленчуци садят се овреме.
Трябва вече да ги прекопаеш. ...
705 1

Сливане

Косите ти ме галят – водопади,
посипват се къдрици по лицето ми!
От чисто злато, в огнените клади
на любовта претапят се в сърцето ми!
Напрегнати докрай са сетивата! ...
1.5K 2 11

В странното човешко блато

В странното човешко блато
виждаме което пожелаем.
Съществува ли останалото –
не искаме да го узнаем.
Живуркаме си тихичко в калта, ...
631 1 1

Утро

Толкова дълго мълчание –
сякаш се ражда планета,
сякаш се връщам от нищото,
за да остана в ръцете ти.
Толкова кратко пътуване, ...
1.9K 5 10

Исках да бъда различен

Исках словата ми да бъдат някак различни
финни, красиви, нежни,
дори романтични.
А под перото на листа пред мене
редят се думи тъй гневни, ...
1.9K 2 4

Мечта

М Е Ч Т А
Очите ти – две сини езера.
Тъй мамещи! Тъй прелестни и чисти!
Сълзите ти – от бисери роса.
Два ручея от езерата бистри! ...
636 1 4

Единствено ти

Далечна си, но всъщност си ми близка
и сякаш, че си част от мен...
И аз отдалечавам се полека
от утрото на твоя ден.
Пулсираш пагубно в душата ми ...
1.3K 1

Защото...

Защото не успявах да се впиша
във оня свят, на сивата бездушност,
край ъглите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,
компромиси защото не направих ...
1.5K 2 5

***

Когато казвам,
това което пиша...
Тези които ме слушат
се съмняват: "Този ли
не крие нещо?! Гледай, ...
910 2 15

Дълго пътуване към себе си

Нека се срещнем на гарата
и се престорим, че не се разделяме
завинаги,
а само изпращаме тъгата
на едно дълго пътуване ...
749

Удавници

Удавници
Ще ти призная малка тайна...
(и нека си остане под секрет)
Отдавна те харесвам, а си трая,
не съм свенлив, но нямам си късмет... ...
732 1 3

Като дъжд

Появи се като дъжд в живота ми,
вратата на сърцето отвори изведнъж,
и макар да ми се струваше далечен,
ти приближи се и дъгата в мен нарисува.
1.4K 1 3

Телеграма от идещата есен

Да легне есента в тревите,
мъглата да е млечнобяла,
внезапен, огънят да шипне.
в огнище, дълго негоряло.
На двора дремещият орех ...
813 3 7

Джакпот

Реших да спра, оставяйки живота
на скорост покрай мене да тече.
Отбих на "Шел". На мацката зад плота
поръчах сандвич, сода и кафе.
И сядайки отвън на малка маса, ...
811 3 17

Закодирано

Нужно ми е
да произнасям името ти.
Не точно него,
а буквите и сричките,
с които го облякох ...
1K 2 13

Преди бурята

Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива ...
715 2

Последен полет

Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...
2K 19 20

Горска пролет

Плоден клас сред горска пролет,
ручей дивен, бряг хълмист,
поминува птичи полет,
гърбом залеза лъчист!
Повей ветрен, гласострунен, ...
2.2K 1 6

Очукано стихотворение

Когато денят ти очука те здраво,
когато си в дупка, дори и във яма,
когато да грохнеш си в пълното право,
засмей се на някой! Дори и на двама.
Когато умората бясно те гони ...
800 3 11

Подари ми/подарих ти...

Подарих ти сълзите си,
А ти ги изпи.
Подарих ти сърцето си,
А ти го рани.
Подарих ти живота си, ...
2.1K 3 7

Истинската любов

Истинската любов не е за ден-два.
Идва, но не отминава.
Понякога е бяла,
но повече е тъжна.
Не избледнява от дъжда. ...
706 5 14

Не късай

Не късай ти нишките лунни
на сънуван от елфите сън!
Лира звучи тънкострунна,
превръщаща думите в звън.
И спират да свирят щурците ...
2.6K 6 13

От всички и от всичко

Крило на прилеп. Кожа на змия...
На гарван нокът и конци червени...
Магия кротка ще ти заплета
и след живота да живееш с мене.
Вода мълчана. Образ във вода. ...
1.1K 8 17

Почти

И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
1.1K 6 19

Елата е дърво фригидно

Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя́, ума си по нея загуби...
Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,
запя ѝ песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни, ...
1.3K 1 1

Полъхът на щастието

Нека вятърът да отвее мислите тревожни,
нека лицето ми поема лъчите светли.
Нека сърцето ми да спре да тъгува.
Нека звездите небесни да се разсипват!
Тази радост и блян не докосват всеки. ...
767 1 4

Искаш ли?

Един поглед,
А може би два.
Не ми стигат.
Искам да те гледам постоянно.
Гол. ...
1.5K 1 3