20 538 резултата
Заставам на ръба на пропастта,
взирайки се в черната ѝ бездна.
Дълго лутах се във пустошта,
дали не съм готова да изчезна?
В черни мисли времето угасва, ...
  1954  14 
Спасява ни само безкористна вяра,
че злото не ще оцелее,
на нас ни е нужна и обич без мяра
и светъл денят ще се смее!
Спасява ни само задружен живот, ...
  346 
Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...
  380 
Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.
Усмивката остава – очите ми скърбят.
Краката ме забавят – мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва – сърцето ми гори. ...
  335 
Животът е нотна тетрадка...
щом нотите ти подредиш...
създаваш мелодия златна...
и стигаш самия зенит...
  298 
Не се оплаквай в себе си дори..
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белегът стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта ...
  787  19 
Зъбери, пропасти, кози пътеки,
мирис на воля и стъпки без страх.
Стръмният път към небето - напреко -
аз от журнала с мечтите избрах.
Вятърът кърпеше с въздух дъха ми. ...
  533  12 
Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...
  320 
Тъй твърде сложни са нещата,
че кой ли може да ги обясни?
А всъщност: Рождество и Разпятие
събират изпитните ни дни.
Другото е дреб от плява... ...
  576  25 
В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба, ...
  502 
Излиза мъничко човече
за нов живот на този пъстър свят.
Не ще да плува, а ще лази вече,
от туй избива го на плач.
И ето го пак нашето човече – ...
  607 
Чуй в тази песен моето съкровение,
усети в сърцето си откровението му
тази изповед на съществуването ми
морето от чувства, тайните, истините,
изказаното, извършеното, неизживяното ...
  415 
Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.
И ме кара пак да се замисля, ...
  788 
С окови не ще да ме хванеш...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш... ...
  282 
Action –
Moving, doing, changing,
the world constantly rearranging.
Without it there is naught
and nothing to be fought. ...
  1732 
Отмина Коледа! Отмина като сън!
С надежда я посрещна пак Земята!
Едно врабче, подскачайки навън,
кълве трохи, забравени от вятъра.
И в мъничката врабчова душа, ...
  1043  11 
Часовника тик-така
Като сврака
Е кацнала в мене мрака.
Трака старата барака
Като сврака ...
  622 
И сувите дрвја некогаш разлистуваат
и во мракот се раѓа божилак
луѓето се зближуваат и оддалечуваат без причина
и чуда се случуваат
мислите ми се магнет ...
  298 
Издишах,
и с издишката оставих тялото си долу да лежи без думи, нито стон.
Погледнах всичко отвисоко, душата моя гола
без бряг и котва, без подслон.
Летях и носех се и чувствах, ...
  945 
...
В зенита на възторга
слива се звукът с мълчание.
И спира колелото
на заблуди
и красиви обещания. ...
  363 
да се обича -
е смисълът - като че
ли - на живота
  461 
Прекрасна картина пред мен стои.
Пред мен стои и пее.
Обгряна от слънчеви лъчи,
Афродита пред нея бледнее.
Медния гласец разтапя душата, ...
  599 
Животът ни – частица от пророчество –
неспирно отброяващ часовете,
изгубва се сред вечните планети
след мислите – задъхани поточета.
Но в тази бездна – глъхнеща, огромна – ...
  1594  13 
След дългата битка с теб двама...
лежахме ранени в калта...
смъртта ни прегръщаше бавно...
шептеше ни ледни слова...
но въпреки всичката болка... ...
  421 
Доверие остало лесно се топи
и като старо вино ще нагарча,
затуй на глътки жадно пий го ти,
от заранта та чак до здрача.
Доверие – чуплива е кристална чаша ...
  357 
Когато тръгваш тихо,
Не затръшвай с яд и пътната врата.
Едничка тя е не виновна,
че "пак не срещна" топлина...
Когато тихо си отиваш, ...
  951 
Изтича времето на капчици през пръстите
не го задържа и най-силната ръка!
И независимо дали се кланяте или се кръстите
във всеки то оставя своята следа.
Ако загуби битката за Красота поета, ...
  1910  13 
Има легенда една
за Всезнаещата Жена.
Тя знаела всичко на света
за всички животни и дървета.
Аз – незнаещо нищо перо, си летя, ...
  554 
Нападай ме колкото искаш...
знай, няма в това резултат...
аз имам душа, а не тяло...
аз чувствам кураж, а не страх...
Оръжие нямаш с което... ...
  340 
/На теб (отново) /
Не ме поиска... мисля, разсъждавам,
въртя очи и мигам бързо след това.
Устни свивам, от към сълзи го докарвам,
номерът не минава пред теб... засега. ...
  901 
на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен! ...
  1091  27 
От тебе ще останат със достойнство
(на бъдещето общо за темелите)
опашката и шията на двойката,
че две е символ на съединение.
Ще си запазим нулата защото ...
  910  11  24 
Птица
Като птица е на поета душата,
бяла птица, лети над земята.
Волна, свободна, лети над полята,
носи радост, надежда на хората! ...
  406  11 
Очите си в битка загубих...
но още те виждам добре...
и в случай, че ти ме нападнеш...
ще вкусаш от скитския меч...
  345 
парѝте
чàка ги забрава
в съвършената държава
  388 
Безцелно скитам в пустошта
на свойта странна самота.
Във нищо не откривам смисъл,
откривам само суета,
не вярвам даже в любовта, ...
  608 
На Албена Димитрова
С любов, не с чувство за вина
сега изпращам те, годино –
не сетих болка и тъга,
душата си преливах с вино! ...
  1063  18 
Каква е ползата да бъдат чисти,
колосани, изгладени душите ни,
ако приличаме на празни стаи –
студени, мрачни и необитаеми?...
Ако отвън оставили сме Господ?... ...
  1072  39 
Безмълвен пред тебе съм днеска...
не схващаш защо аз мълча...
ти питаш защо не говоря...
приписваш ми пак
лудостта... ...
  347 
Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.
Дветé вселени вътре във очите ти ...
  722 
Предложения
: ??:??