Стихове и поезия от съвременни български автори
Уви
да поема въздух мъничко поне
удави и себе си, за да сме двама
огледало ли било
или пък стъкло ...
Химера
в моята пустиня.
Ти си образа
в изкривеното огледало.
Ти си принца с коня. ...
Бащинските сълзи
болят повече от твоите,
пронизват сърцето ти
с остър нож.
А думите неосъзнати, ...
Позволявам си
в онези моменти, когато
в пейзажа околен се вписваш,
сякаш тук си и още е лято.
Позволявам си за теб да тъгувам, ...
Вечният конфликт
в спомени и пътища възможни,
за които човек така копнее,
чертаят се карти прости и сложни.
Не се ли научиш умело да плуваш, ...
Кралице...
На едно специално момиче...
Да вървим, принцесо моя! Събуди се!
Момиче малко, колко си голямо...?!
Не забравяй никога дните на радост... ...
Липса
(02.06.1989 - 14.07.2013)
Толкова ми липсваш, че от болка
моля се в душата да те свия.
В храм да те положа, в който мога ...
Лед
оковал гибелно пръстите ми.
Целувам нежно кръвта,
Това е закуската ми.
Оцелявам. Гори от болка студът, ...
Последен стих
Светът не спря
Без теб
Ще продължа
Искам или не искам ...
Утре
Утре имам среща с друг,
И незнайно защо за теб се сетих.
Страх ме е, любов.
Че вечно с теб ще го сравнявам. ...
Навътре
И чувам, и виждам, и вдишвам снега.
Да докосваш, да бленуваш да осъществяваш мечта.
И докосвам, и бленувам, и осъществявам любовта.
Да станеш, да се обърнеш, да затвориш врата. ...
Малкото мои приятели
изхвърлих стари тефтери и спомени...
С много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми. ...
Избор
От къде идваме и къде отиваме?
Глави празни, ръце също...
борба за несъществуващото.
Разпилян живот, съдби разбити... ...
Непонятна история
на дъното в края,
на кръглото - в ъгъла,
чак на левия бряг,
една малка история - ...
Психострестест
Денем фантазирам и сънувам,
сънищата сменям час през час
в нереалното с успех пътувам.
Към Еверест с – "шол"маратонки, ...
Ще преживея
на масата, приготвена за двама.
Извиках и на разговор експерт,
търпението – знам, че е голямо.
Не исках музикален фон – ...
Добрата самота
Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността. ...
"Продължение" на първата ми книга
с две думи, да ги осветим,
със моя извод ще останем –
без огън да не видим дим!
Компромис просто да не правим, ...
Затопляне
ледът отново се превръща във вода,
лъч погали хладината,
от топъл допир кръвта се разигра.
Разпускат капки острите висулки, ...