Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът и Сатаната
/балада /
Живеел с труд Човекът на земята
Проправял път и зъбери рушал...
Със трясъка си късал тишината. ...
Балансиране
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои. ...
18+ Льо Бофф
Р.Чакърова
Ма шер, то зер...да идем, шер,
ей туканка - таме, до Ница.
В онуй селце - Теул сюр Мер - ...
Самота
Луната е самотна, никой не обръща поглед към нея,
И вълци вече не вият, свистят само гуми по асфалта,
Луната е забравена, очите гледат само в екрана.
Луната е забулена в прогнили романтични дрипи, ...
Олимп (из "Европейски оди и поеми")
и дом на всемогъщи богове,
познал победи, обич и коварство,
епични битки с дръзки врагове!
От тук започват древните легенди, ...
Лабилна психика
Морето беше първо. Ти дойде наскоро
и веднага встрани го поизмести.
Със отработен жест вратата ми отвори -
в съдбата си душата моя вмести. ...
Заместник на надеждата
и реши повече да не поглежда,
понеже там беше смърт и разруха,
точно както останалите дочуха.
Не бе нужно да опитва отново ...
Едвам
сега сме на по двадесет години,
и мисля си, че мойте пръсти,
са съответните на възрастта ми.
Но ще остаряваме - едвам, едвам, ...
Eпеграми №1
Той беше упорит, но ненаситно гладен...
Все искаше да бъде пръв!
За сребърниците всесилни бе продаден
и стана куче, вместо лъв! ...
Неспокойно море
хвърляш се бясно и люто се пениш,
като чувство спонтанно-неукротимо и
рязко,
вълните премяташ над граници, чужди за тебе. ...
Пълнолуние
луната да е толкова пълна,
а да няма живот и хора там.
А как искам от моята Земя
да мога скришом да надзърна ...
С тъмнина те прегръщам
нежна, ефирна.
Към мен аз те връщам,
нали съм немирна...
И в обятия звездни ...
За двамата и... Любовта
нека те дълго валят.
Нека залеят света с тишините,
нищо че силно болят.
Само тогава ще знам, че съм истина, ...
...Братско приятелство...
(Посветено)
Понякога в живота откриваш
онова специално приятелство
понякога то открива теб: ...
По следите на миналото
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето
отдавна е застинало, ...
Неспасяеми
Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица. ...
Докато пуша
да ти разкажа една история набързо.
За едно цвете, което растяло на гарата
и не искало нищо друго, само въздух.
Минавали покрай него влакове и хора, ...