42 003 резултата
Роди ни се, красива Изабел,
с име благородно на богиня.
Сама избра тринайсетия ден
от месеца декември. Да те има.
Усмихна се щастливо на света, ...
  276  21 
... може би в слънчевото затъмнение,
ще видя твоя лик,
изгрял в короната на слънцето -
облян в лъчи.
Събрал в себе си и огъня и страстта. ...
  330  22 
Ручеят шумти,
все още зеленината около него цъфти,
а аз виждам неговия завършек -
пресъхнал, изоставен и забравен.
Сърцето ме боли, ...
  207 
Кога ли без страх
човека ще стана,
когото не бях
от страх от промяна,
и с луда душа, ...
  223 
Не! Не съм от тия -
Барбито на Кен.
Болките си като всеки крия.
Те са си за мен.
И не! Не съм от тия - ...
  463  10 
Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...
  507 
Идват празници! И знам, че трябва
по-отрано да започна да се готвя…
А щом идеята немедлено ме грабва,
заех се първо списък да изготвя!
Подаръци...О,Боже, имам близки бол- ...
  464  27 
Стая...
На масата – кана с вода...
Покривка...
Навсякъде – мазни петна...
Камина... ...
  239 
Сега е планина неразгадана –
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...
  249 
Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази! ...
  245  13 
Някога ми става много тъжно
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...
  665 
Когато птиците отлитат,
след себе си оставят есента,
килим от златен прах постилат,
в сладък сън отпуска се света.
Когато птиците отново се завърнат, ...
  221 
Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
  602  13 
Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
  218 
Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.
И като всяка земна майка - ...
  182 
Днес е празник. Никола е именник. Още се чудя
аз какво да направя с подаръка, който му взех.
Чух, че станал е вече. И той като мене се буди
много рано. А вчера и клипче едно му заснех.
И не зная защо съм решил с тази шепичка радост ...
  368  10 
Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим. ...
  796 
Здравей, в съня ми на вълшебна нощ,
аз искам нещо тебе просто да помоля.
Знам, с Висше сила имаш ти и мощ,
живота си живян тук до сега да не повторя.
Във време друго щом се преродя, ...
  256 
Нощта белее, скрила своята магия в сняг,
с блещукащи звезди наметнала небето.
Пъртина малка е проправил някой смел глупак
и тръгнал в студ и мраз да търси своята пътека.
Потъва в сняг. Напред върви към изгрев и мечти, ...
  615  15 
Стани с часа на новия си изгрев.
Поемай всеки дъх на светлината.
Кошмарите, проблемите изригват,
но ти ги прехвърли на необята.
И призраците хвърляй зад гърба си, ...
  619  13  21 
Чуваш ли? Зова те!
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
  254 
Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...
  696 
Удар, безсилие, думи- кинжал,
поглед пронизващ без никаква жал.
Звън от кристал счупи се в мен,
болка раздираща хвана ме в плен.
Лудост обзе ме, приятелка беше, ...
  260 
Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...
  248 
В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...
  305 
Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...
  505 
Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...
  618  11 
Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...
  868  47 
На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...
  799  26 
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
  397 
на о.р. Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за пастири,
които пазеха стадата на България... ...
  253  10  18 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  242 
Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...
  397  13 
На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...
  166 
Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди, ...
  569  11 
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...
  528 
Правя каша,
каша гъби...
И усмихната
до зъби
ти изпращам ...
  414  13 
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  544 
Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях, ...
  574 
Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...
  285 
Предложения
: ??:??