Стихове и поезия от съвременни български автори
Бори се и не се предавай
"Бори се и не се предавай, синко" - преди време каза ми татко.
Бори се и не се предавай, защото няма невъзможни неща!
Бори се и не забравяй, че ако паднеш ще бъда до теб за да ти подам ръка!
Бори се и не се предавай, убивай и мачкай за хор ...
Във Вечността на Мимолетното...
... а цялата Човешка Вечност
сега е в двете ми ръце
и зная аз, че съм обречен,
но гледам твоето лице ...
Епилог
Поука тук да извлека
с баладата си – аз не искам!
Тече си синята река,
в брега вълничките си плиска. ...
Дърво за теб и мен
наместо скука, сериал, ракия,
да посадим със теб едно дърво
и то в земята нокти да забие.
Да имат след година топъл дом ...
Къде си
В мокрия ден на студен януари
тъжна приседнах до теб на кафе,
а ми направи съдбата подарък -
светла усмивка и топли ръце... ...
"Je suis Charlie"!
И дори и когато фанатични стрели
с фататична ненавист са прицелени в мене
се изправям и казвам "Je suis Charlie"!
Пред бруталното дуло за разстрел е изправен ...
Отворена рана
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал? ...
Нашата стена
Ледена душа,
криеща се под сянката на звездите,
нейната тиха съдба,
скрита при двореца на мечтите... ...
xxx
от днеска ги няма.
Те бяха със мирис на есенен плод –
ръцете на мама.
И няма я тая добра топлина, ...
Продиктувано от ангел
със онзи поглед топъл, дяволит.
Проникваш във душата ми и питаш:
"Ти помниш ли ме, мамо, всеки миг?
Усещаш ли, как нежно те прегръщам ...
Мисли в новогодишната нощ
Отива си годината... Отива си...
И Времето скъсява се съвсем...
Живота, вярно, има свои минуси,
но по-добър- къде да изберем!.. ...
Видения от мисли
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално, ...
Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...
Не блееш ли по правилата…
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...
Сцената на живота
усърдно репетираха уморени актьори.
С маски, протрити, във полумрака,
повтаряха до болка заучени роли.
Допускаха грешки. Отново повтаряха. ...
И небето се отвори...
разпиляна самота.
Там „Малкият принц“ ни събра -
отвъд пределите на Любовта.
Княжевската пейка дочака ...