Стихове и поезия от съвременни български автори
Изгубени видения
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...
Умирам
Умирам за нейните устни, за нейната прегръдка, а тя не знае дори...
Умирам за нейната красота и мечтая някой ден всичко да разбере,
за тъгата, за сълзите и за чувствата които крия в моето сърце!
Умирам, за да може тя да има всичко и нищо нико ...
Притча...
Нощта на звезден храм прилича...
Ела до мен и се сгуши
да ти разкажа тази притча
за две погубени души!... ...
Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат, ...
Непростимо
празници и делници
и се утаяват във душите
спомени от преживелици...
Изплуват после те у нас, ...
Към себе си
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат, ...
Когато си самотен
Когато сам си, времето е враг!
Минутите се нижат като вечност.
Дори денят е също като мрак,
а мракът ти прилича на обреченост. ...
Разговор с Ботев
Аз се връщам във моето вчера.
Зная – твоето утре то бе.
Все се молех – дано те намеря
и открия там ясно небе. ...
Едно момче
Едно момче, търси истинската любов, но тя редовно го отблъсква!
Едно момче, умира в самотата, но няма на кой последните си думи да каже.
Едно момче, се влюби до полуда, но както винаги в грешното момиче...
Едно момче, уморено и безсилно, от година не ...
Отвъд фалшивите неща...
Сетне вътре засиях. Лете с вятъра се чувствах близък.
И понесох се в света... без предателствата на жената - Юда.
Пак към себе си летях. Бях обсебен от красива лудост.
Не, не исках да се спра... Само Бог така ме милва. ...
Паметник
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори. ...
Всеки сам избира
щом светлината почне да сълзи.
Превръзка от разбудения вятър
милва просънувани мечти.
Клепачите попиват хоризонта, ...
Бяла приказка
Дали ти си снегът, който снощи е паднал, тайно мисля си аз?!
По пътека вървя, все към тебе отивам, а не мога така,
във сърцето ми болка като нож се е впила, а пък ножът бе в твойта ръка!
Все картините свои рисувам в моя свят, досега не ра ...
Януарско
сняг, във нас навалял.
Неочаквана нежност.
Непростима печал.
Бляскаво и красиво – ...
На раздяла
ала разумът знае, че грешно е то.
Когато не знаеш кого да послушаш,
очите си затвори
и света без него си представи. ...
Аз не помня и не зная
Откъде сме?... Откога сме?...
Колко дълъг е безкраят?...
Бързо или бавно гаснем?...
Накъде животът плува?... ...