Стихове и поезия от съвременни български автори
Живот като много други
лъгах за забава.
Нали това се цени в този грозен свят...
Откраднах от бедния,
осъдих жертвата. ...
ххх
в Другия, По-Добрия Свят
Забраних си да страдам,
да тъгувам, да плача,
в пустота да пропадам, ...
Зимен Ден
Кристални клони, кристални листа,
ала къде се потули света
с пъртини тесни и бързи шейни,
с искрящи преспи, с луна и звезди... ...
Васил Левски и Васил Боянов - Азис
Първият е герой и национална икона,
вторият е от известните чалгари,
що ни скандализира като Мадона.
Но дребните души на мода са сега, ...
Безкрая
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина. ...
Левски - в нас!
Той няма гроб, защото е в душите ни!
От непокръстено небе
Апостолът пак свети! Ясно е,
че бъдещето го прие. ...
Красотата на земята
и изслушай разказа им за любовта.
Как биха искали да слязат на полето,
за да видят неговата красота.
Да чуят песента на птиците ...
Зверовете в теб
в море от уморени спомени и мъничко сладникава тъга.
Погледа ми иска в твоя да се загуби, да скита сред диви светове,
да открия първичното във мене сърцето ти зове!
В недра от преплетени лиани светлината си проправя път, ...
Бойко и Радан думаха
- Яжте, дружина, и пийте!
За нищо грижа нямайте!
Взели сме много заеми,
и още може да вземем! ...
Феникс
като ранена птица
затворена във клетка.
Очакват че очите ми
за милост ще помолят, ...
Пъзел
до късно си игра, и затъмня.
Притихнаха незнайно где в полето,
един стар орех със една бреза.
Нощта изписа слънчеви повели, ...
Прости
Изгаснах като жертвена светулка
политнала към вечността.
Сърцето ми е ледена висулка
откъсната, разбита в пропастта. ...
Попитай за мен
Попитай Луната и тя ще ти каже, как тиха молитва за тебе мълвя.
Попитай росата, тя ще покаже, сълзите солени от мойте очи.
Попитай тревата, тя ще ти каже, когато те няма колко боли.
Попитай небето - то е безкрайно, но знае всичките мои мечти. ...
Мъжко, че по не реве
Мъжко, че по не реве, раздумват го баби по седянки от векове.
Родено такова дете, да понася по-тежко готово ще бъде.
Порасне ли само туй момче, ще изпъва жили, стиска зъби и събира мазоли по ръце.
Мъжко е, но по-бързо не расте, ала пак ще желае да се докаже. ...
И няма край, и даже няма минало
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците ...