Стихове и поезия от съвременни български автори
Memento
Спомних си далечно Време:
пролет, дъхави цветя,
после (Дявол да го вземе!)
грабна всичко Вечността... ...
Дъжд от знание
Сипеш капчици безброй,
грейват зелени тревички.
Къпеш хората в порой,
с чисти води от Всевишния. ...
Плаж в гората
в шарена приятна полусянка,
дрехи разпиляла по тревата,
Лиса на чаршаф се излежава
и на отдиха се наслаждава. ...
Прелюдия към светлината - 3 част
3
Ще бъде светлина
„Нощ не ще има вече: и не ще има
нужда вече от светене на светило или ...
Ще оставя
даже белег не остана.
Времето,
сърцето ми
пречисти ...
Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...
Горещо време
ГОРЕЩО ВРЕМЕ
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва, ...
Перла Русалка
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки.
Нежно поклащат главички със смях...
*** ...
Очакване
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...
Анемия
с пустеещи артерии
с нищожно количество
червени кръвни тела
разнасящи носталгия ...
През погледа на един котарак
че котки се любят само през Март.
Но вече настъпва видим обрат:
светът ни потъва в пълен разврат.
Да го докажа не е излишно. ...
Ама ще видите вие
но прозаик, като ми Лордли –
да пиша разкази за миг
с три думи, по обем рекордни.
Ах, как желая и да съм циник ...
Усещане за Вечност...
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла), ...
Сърцето ми
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
Мъжете
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже ...
Ангелът на думите
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...
Теменужена песен
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи ...
Ако може сънят
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
Аз имам право да оспорвам естеството Му...
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...
Еретично!?...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...
Спомен от мечта
И остана само спомен от мечта...
Ти замина с друг - далече отлетя...
И сега съм сам - със чаша от тъга...
Някога аз тайно те обичах, може би... ...