4 969 резултата
С последен лъч живот по залез,
денят въздъхна и заспа.
А под клепките склопени,
пламнаха и заиграха
силуетите на нощни същества. ...
  1102 
Припадат сиви петна...
А небето напролет е щастливо!
Слънчев залез. Птици игриво
събират деня с нощта.
Къде сте нежни звезди?! ...
  535  10 
Завръщане при морето
Здравей Море!... Това съм аз –
позна ли блудния моряк?...
А днес астралната ти власт
на твоя бряг ме връща пак... ...
  281 
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
  960 
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
  1107 
Върви из поля и ливади,
погледът нейн блуждае из тях.
Сърце й се спира и гледа
с поглед топъл и свеж
над цветчета и тръни ...
  1012 
В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...
  1024 
Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае! ...
  1320 
Бели нóщи...
Пак нощга е преляла от пролет
и от топли, добри ветрове́...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове́ – ...
  314 
Отворих пътната врата -
пред мене като в приказка красива -
градинката с разцъфнали цветя
под сянката до бялата ни слива.
На мамината гозба аромата ...
  1719  25 
Триптих:
1. Вечѐрна мелодиия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратъ ...
  384 
Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...
  378 
Загубих се...
Загубих се в твоя пустинен град, пълен с мрак и смутени сенки. В мен бушува хаос, непрестанно царуващ в главата ми. Объркан словоред на любов. Нетипичен град. Селище пълно с мистерии. Отчаяно искаш да проследя загадките ти, но все нещо ми пречи да разсея мъглата в твоя малък град.
Тича ...
  594 
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...
  560 
Лунна светлина – морето сияе,
вълна подир вълна – сърце лудо играе…
Времето не чувства моята душа,
аз те очаквам тук на брега!
Надеждата, тя стопля ме само, ...
  600 
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...
  596  10 
Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...
  787 
Зелени листа,
Зелени треви,
Сърцето ридае,
Сърцето кърви...
Цветята цъфтят, ...
  573 
Защо не съм блясъка в очите ти?
Защо не съм повея в косите ти?
Защо не бях твоето страдание?
Защо не бях сбъднато мечтание?
Защо не съм цвете в ръката ти? ...
  1061 
Слънцето лъчите си простря,
донесе ми омайно лято.
Топъл, нежен вятър ми довя,
заблестя в косите ми от злато.
В морето на очите ми се спря ...
  680  24 
Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи ...
  436 
Убаво беше таму каде бев
иако се враќав назад
со стражарите твои
и чекав вкусот на првите јагоди
да остане долго на усните ...
  334 
Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...
  723  22 
Вълничките плискат, а гларуси пляскат,
небето чисто, Слънце припича.
Влюбени двойки по плажа се мляскат,
а някаква русалка отсреща ме привлича…
Крещят дечица, пък майки ги гонят, ...
  387 
Блещукащи съзвездия,
разпалени сияния,
лицето ти е в златна светлина!
Изгарящи мечтания
издигнати с дерзания ...
  398 
Ливади, ливади - каскади зелени,
пръснати в тях,
греят Глухарчета -
сякаш пръски са
от Слънчев смях.
  525 
Мъгла - пълно покритие!
Разпятие съм
между Покрусата и Възторга.
В мъгла - плътно укритие -
пряка Видимост ...
  214 
Март! Скрипа бодро снегът-
в такт с моите стъпки.
Приклякват вече за старт
на Дряна най-нетърпеливите
пъпки.
  210 
Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́... ...
  187 
Отново си мисля за тебе,
ума ми замръква в нощта
и сякаш безкрая зове ме
с духа на далечна звезда!
И пия от извор съдбовен - ...
  351 
„Светът, когато мръкне пред очите ти…“
Д. Дамянов
Не гледай само сивото небе.
Нарисувай огнена картина!
Сложи в средата твоето сърце, ...
  209 
Ранна пролетна утрин
бавно разцъфва пред мен!
Разлиства като жасмин
и ни омагьосва в плен!
Росата и тревата ...
  279 
Безсъние... 2
Нощта притихнала от нежност
звезди небрежно разпиля
и тая звездна безметежност
върху Земята се разля... ...
  185 
Морето е моята жажда,
Безкраят му - моят предел.
Душата ми там се възражда
и литва с криле на Орел
към Слънце, което обсажда ...
  222 
Нейде из гора зелена
шета гиздава мома засмена
над полянки и дъбрави
все рисува, нещо прави.
А гората пък горката ...
  769 
Пристъпя плахо и ефирно Пролетта,
облечена в дантела нежна от цветя.
Невеста скрила, на очите радостта,
под прозрачно було с нишки от мъгла.
Удря гръм... ехо на сватбарски тъпан, ...
  306 
На капчици зората се разпръсна,
свенливо из тревата занаднича
и знае – с обич, рано, или късно,
от тук ще мине влюбено момиче.
Ще хукне смях, сред цъфналите клони, ...
  823 
Природата картина ни рисува
с бои в различни цветове.
Човекът гледа и пътува
в красиви, други светове.
Разстила се трева зелена, ...
  505  10 
Ти пръстен на ръката ми не сложи,
лудуваха делфините – пияни.
Парченцето от мида, мокра кожа
и изгрев дремещ, в мокрите таляни.
И фаровете днес са електронни, ...
  809  11 
Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...
  434 
Предложения
: ??:??