5 031 резултата
Рано, рано сутринта
слънцето едва жълтее.
Синьо с жълто в резеда
сменя свойте акварели.
И в оранжев ореол ...
  596 
Ритъмът на вълните
Замечтан, магнетичен
тоя ритъм напевен
на вълните обичам –
ту затихващ, ту гневен... ...
  395 
Философ
Из гората бавно, бавно
броди вятър с цвят на мрак...
А самотни врани главно –
лутат се с тревожен грак... ...
  338 
Пролетно утро
(настроение)
По небесните пътеки
скачат облачета бели...
Ветрове нощес лудели – ...
  355 
Няколко вятъра се сбиха!
Смръщени облаци пръснаха...
И заплакаха горко... сърдито...
Земята цяла помръкна...
Светлини и пукот в надпревара, ...
  606 
Сбогуване с Морето...
Изпито е последното кафе,
изпушена – последната лула,
Животът ми от днес ще е на две,
а трябва да живея със това... ...
  357 
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
  383 
Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни ...
  477  14 
Растёт трава – словам не прорасти,
таким, которыми играет ветер
и вышивает из зелёных петель
ковёр под росы россыпи... Скажи,
каким словам к той красоте пробраться ...
  2408 
Гората ме обгражда постепенно,
превзема ме – въобще не е въпрос:
да ме притисне с войните си снажни,
застанали около мен на пост
и да погълне къщата ми странна ...
  290 
До: Моето Сърце
От: Мен
Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?
Сърдиш ли се, че те изоставих? ...
  404 
Седи си бръмбар във тревата,
блуждае във гората,
очите вперил е
в хижата - затихнала високо
горе в планината. ...
  577 
В шест и трийсет и две
лятото придойде като буен поток,
полетял на възбог.
Насъбрал часове
като мъдър човек, стар и с бяла брада, ...
  436 
За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...
  478 
Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го, ...
  479 
Пътят...опустял и тъмен, по него се стели мъгла, от студената, под която потъваш с всяка крачка. Той е безкраен, а в далечината-тъмни сенки поглъщат всичко.
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
  394 
Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...
  431 
Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
  497  14 
Атавизъм
Щом гаргите се вият на ята
и блъскат се тревожно те и грачат,
ще се разваля времето-- това
тревогата във полета им значи... ...
  373 
Спасение в бурята
Към облаците сиви първо леко –
гръмовно после мълнии притурят
в пространството смълчано под небето –
атавистично предусещане за буря... ...
  386 
Облаци вълнисти
цяла нощ не спят.
Сипят се мъниста
едри и без цвят.
Чукат по стъклата ...
  481 
Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
  597 
Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.
Ала то зло и коварно, ...
  521 
Вече́рно море...
Най – синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във Божията летопис... ...
  375 
Иде буря...
Иде буря...Вятърът утихна...
Облаците скупчени се влачат.
Птиците на завет се покриха –
сте́ле се мъгла полупрозрачна... ...
  357 
Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати, ...
  554  14 
Дъждът си вали безпризорно навън.
Студено прикривайки всичко.
И в мислите пак ме отнася към сън,
и среднощната черна поличба.
Нощта и мъглата, шумът и дъжда, ...
  724 
***
в памет на Иван Радоев
Земята ни жадува оран...
Сред изгревни пространства
сенките все още странстват.
Ще дойдат пак добрите хора. ...
  841  21 
Есенни напеви...6
(закачливо)
Над оврази и полета
ранна Есен се разшета...
Вятър облаци подгонил – ...
  346 
Полегнала в нощта, летя и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.
Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва ме с неповторимостта.
Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в приказка - мечта, усещам силата на топлина, на в ...
  524 
Написах това стихотворение за родното ми село, което живее в сърцето и е вдъхновението на много от моите стихотворения. Споделям го с вас и се надявам да ви хареса! :)
На север е сгушено
село красиво,
сред хълмове горски
живот е дарило. ...
  852 
Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...
  335 
Сутрин рано на зарана,
когато се събудя и стана.
Очи сънливи аз разтривам
и на балкона се показвам.
Слънце ярко ме огрява ...
  464 
Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...
  366 
-1-
Потрепват тъжно жълтите листа,
Вятър рони ги полека,
Пристъпва тихо есента,
По моята пътека ... ...
  548 
Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха. ...
  1070  13  20 
Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
  775 
Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...
  341 
Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...
  476 
Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува ...
  1512 
Предложения
: ??:??