Стихове и поезия от съвременни български автори
Съмнения
Тъй дълго, дълго търсех себе си
и има дни, когато съм си с мен,
но щом за малко се оставя на съмнения,
денят помръква ням и вледенен. ...
Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада. ...
Долни гащи
Защо ли въобще ги свалих?
Панталонът на задника дращи,
бедрата си май че протрих.
А долните гащи ми бяха ...
Въздишка (от Божия нежност)
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас, ...
Зимна приказка
Снегът се спусна като бяло отчаяние
и термометрите се сринаха под нищото,
жаравата със хиацинтови сияния
повика този свят на топло пред огнищата; ...
Отвъд костите
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите, ...
Триптих- Моряци
1.
От умора тялото боли
и душата стене уморена-
боже мой, дали, дали ...
Където да сме вечни...
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...
Дано да не ви преча
Дяволът ме похвали.
Страх ме е от Всевишния.
Него от мен? Едва ли.
Бог даже си ме обича. ...
Създай си изгрев
и сънищата цветни тънат в забрава,
когато някъде далече сбъдват се мечти
и часовникът не часове, а дни отброява.
И нощем, когато танцуват звезди, ...
Философия на примирението
Съзидателно отстъпление.
То ни учи да приемаме нещата такива, каквито са.
Не такива, каквито са по принцип, а такива, каквито са в момента.
Сега. ...
Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха. ...
* * *
пак търсим нещо,
което да покаже
истинската страна
на факта, ...
Не приказка
май отдавна залезът заспива…
А защо ли в нощните ми стихове
след дванайсет болката е сива?!...
И ми става някак недокоснато, ...
Всеки път
Синкретиката
на човешката битийност
тълкува ритуално
вечната стихийност. ...
Слава
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.
И купувам Охолство! ...
Гроб за клеветата
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя! ...
Зимен залез...
Една мелодия от нежност преминава
през тишината носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и после се оплита в птича глъч... ...
Гневът на боговете
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд, ...
***Каква вселенска тишина...
Вечèрен път, луна и бус.
Наоколо е тъмнина.
Зове ме моят демон рус.
Обсипват ме безброй звезди, ...
Стига!
стига!
Писна ми, върви си!
Стига проповядва
морал и ценности, ...