20 010 резултата
Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...
  397 
Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...
  335 
Животът е тръпка солена,
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце, ...
  487 
В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
  659 
Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
  573 
Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...
  590 
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!
Така несетно аз се връщам, ...
  556 
Какво е да си само миг щастлив -
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
  451 
Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
  1055 
Неповторим направен е Човека!
Отделният човек е уникат...
И само той е в своята пътека.
Не са еднакви даже брат и брат.
И за това е той богуподобен . ...
  298 
Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...
  762 
* * *
По улиците
тръгнах дрипав,
за да си изпрося
мъничко любов. ...
  1234 
Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...
  963 
Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...
  278 
Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...
  492 
Сънища, сънища, черни и бели
сякаш сте конници, полъх крилат.
Идвате тихо тук, плахо поели
някъде, някога в своя си свят.
Сънища, сънища, цветни влетели ...
  460 
Ден след ден и нощ след нощ
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...
  376 
„... зоват спасителните кръгове на ада.”
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...
  667  10 
Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...
  589 
Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
  279 
Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...
  451 
По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...
  1521  11 
Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...
  480 
Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
  350 
Не съм намерил - Истина,
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...
  1347  10 
Този свят така различен
с много облаци и ветрове,
стихиен е и динамичен,
насечен с пътища и брегове.
Ттози свят обичан-мразен ...
  406 
Сърцето плаче
Чувствам отвътре нещо е изгнило,
чувствам как сърцето ми се е свило!
Започваш да се чудиш функцията му каква е?! -
Да тупти или да ридае? ...
  759 
С години все се скитам по света
и не усетих кога обиколила съм земята
в търсене да срещна по света
поне една душа позната.
Една душа, която да ме върне към дома, ...
  1070 
Прозорецът на моята квартира
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава, ...
  605 
Ледът зрее - странен плод,
а през март внезапно ще се пръсне,
като прокълнат народ
или като мълва от устни.
И като девойка пролетта ...
  389 
Човек
Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен, ...
  520 
(споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")
В тъмните нощи. Безсънните. Будни очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят. ...
  647 
Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна. ...
  932 
Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира... ...
  425 
Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...
  992  29 
И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
  670 
Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...
  806  24 
(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
  733 
Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...
  906 
Пътят на любовта е само един
и по него преминаваме всички.
За нас той е постлан с ефирен килим
от уханни цветя и лекуващи билки.
По него няма нападали, умрели цветя, ...
  482 
Предложения
: ??:??