Стихове и поезия от съвременни български автори
Старият тефтер
О, колко време, сестро, колко време
аз търсех твойте свидни стихове,
но бяха все затулени от мене
и аз изпитвах вече страхове, ...
И трите...
Преди години в село Криви брег
живееше поп Геро. Бе наел
той Пенчо за ратай – голям зевзек,
отракан момък, хитър и умел. ...
Поема и Дилема
Вървя сред снега.
Някой направил пъртина.
Сякаш съм с детството,
което отдавна замина. ...
Да се оженим виртуално!
с теб да се оженим - виртуално?...
Малко гърбав съм, но не - камила...
И дръвчето ми... не е умряло...
Крив съм малко - то е по рождение... ...
Мъка
чаша празна в вино.
Димът разнася се навред
от цигарата, изпушена наполовина.
Само мъгла се спуска в тази стая, ...
*И все пак тя се върти!
По ежедневния си път върви.
Така обикновено се нарича
планетата, когато се върти.
Проблеми вън от мене има ...
Размисли
Съдбата затова ли теб ми прати?
И затова ли толкоз много страдам
и се страхувам аз за любовта ти?
Ти самотата с мене ли лекуваш, ...
Не проспивай снега
луната случайна
намига. Едва ли
ù пука изобщо,
че с теб сме проспали ...
Подхлъзване
В разкаляния мокър сняг
ръката ми държеше.
Подхлъзвах се, но после пак
опора ти ми беше. ...
Кошмар
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...
Надеждно
не искам никак да боли.
Да има искам в мене чувство,
което със любов гори.
Запалва. Пламък - бурен, нежен. ...
Бъди готов за бурни ветрове
не искам чуждо мнение да се налага,
и силно искам, и пламенно обичам,
и вземам много, но и повече дарявам.
Горда съм, да губя не умея, ...
Нощният театър
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...
Закачки
Синята мастилница
ми даде тази свобода –
партия-кърмилница
ми стана Любовта… ...
Вълци
Не вълкът пожелавал вълчицата, казват.
И са сигурно прави!
От вълчиците идела в горските пазви
свободата на вълчите нрави. ...
Когато косите посребряват
Когато косите посребряват
и забързани стъпки бързо вървят,
когато младостта ни напуска,
търсиш приятел стар и познат. ...
Стая
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха. ...
На поезията
във дъжд и в музика изляна.
И всеки сам намира се в мига -
мастилена магия преживяна.
А можеш ти, приятелко добра, ...
Робството и свободата
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо. ...