20 049 резултата
Посрещам влаковете
в своята квартира и
изпращам всеки самолет.
А между тях, отпивам си
по глътка бира - ей тъй, ...
  638 
Понякога е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù - изпепелено русло.
Очите, потъмнели за света, ...
  963  11 
LOVE.NET
Във мрежата, уви, плътта прелива…
Изпълнила екраните до края,
тя похотта изобщо не прикрива -
разстила я пред погледа ми смаян... ...
  618 
В стадото черни овце
било като пряспа сред въглени.
Агне с прекрасно сърце,
блеело истини сред излъгани.
Сред тревата зелена ...
  1872 
  561 
  625 
И ВСИЧКО РАЗБИРА СЪРЦЕТО...
По светлата лунна пътека
препускат на воля коне.
Звездите примамват човека
да търси простор, ширине. ...
  868  17 
Отнесена във ритъма на времето,
аз виждам синевата и промяната.
Вопълът, стенанието, копнежът
за бурни страсти и емоции
притихват в мен… ...
  509 
Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.
Ще види ли някой ...
  472 
ПОЛЕТ НА КРИЛЕТЕ НА МОРФЕЙ
Животът е една жестока мелница
на човешки мускули и кости!
А духът човешки само в тях е влязъл,
временно, на гости! ...
  529 
Социално зло
Не е ли страшно, не е ли зло
единствен зрящ в земя на слепци?
Що е правда, що е добро?
Разум знае, сърцето мълчи. ...
  683 
ДЕН И НОЩ
Нежна е нощта -
лазурен е деня…
Свежа е росата -
дъхави цветята… ...
  524 
Бягство
Бягам, без да се обърна,
искам да се откъсна от реалността.
Писъкът на тишината ме убива,
погубва мойта страдала душа. ...
  736 
Блазе на този, който грижи няма
и спи блажено сладкия си сън!
Не будят го ни любовта голяма,
ни на мечтите сребърният звън.
Блазе ли? Не, не вярвам, че в съня му ...
  547 
Традиции едни се спазват и до днес:
да бъде булката във бяло;
към други липсва пък напълно интерес:
де булка с непорочно тяло?
В храм казват: "Докато смъртта ни раздели"; ...
  838  22 
Недостигнати желания, несбъднати мечти…
Дълбоки тъмни немислими цели,
кътани в дъното почти.
Но защо…?
Защото някой някога решил ...
  580 
Oтдавна свеждам лоб над цвят и песен,
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа, ...
  1454  35 
Непредсказуем животът е -
както преди.
Но усещам,
в душата му нещо се къса!
- настръхнал от ревност е... ...
  492 
ЕДИН ЗАВЕТ
Печатът стар
е велик олтар;
червен и бял –
велик идеал… ...
  476 
Кой си ти?
Търсих те, а те намерих чак сега -
когато вече бях сама...
Кой си? Накъде вървим -
не зная... ...
  540 
Един ден знам - и аз ще си замина -
нетленна и свободна от плътта.
Скръбта и радостта са вечни рими,
животът се редува със смъртта...
Ще литна към простора - бяла птица - ...
  1760  38 
ЖАЖДА
И таз година съм живяла,
ако в дворната градинка съм видяла
да цъфтят кокичета, зюмбюли и божур,
окъпани в небесния лазур; ...
  1222 
  498 
Топи се есенното злато
в жарта на гаснещото слънце.
И ново чувство непознато
пониква в мене като зрънце.
Очи затварям – есенното злато ...
  491 
Някой ден ще се върна назад. По неписан закон
още блудният син свойта истина дири.
Ни възседнал орел, ни осел, ни Троянския кон,
ще дотътря пеша, дъх извил над скали и баири.
Но дали ще узная защо съм изобщо дошъл: ...
  866  24 
Нещо тук не е наред
Все не так, как надо!
Вл. Висоцки
Днес, щом псуваш на мегдан,
с теб реве тълпата. ...
  932 
Когато ме обичаше,
а аз не знаех
Счупих се и се порязах,
плаках и не се отказах,
да си начертая стълба ...
  775 
Синьо огледало
Капчица дъжд
запратена от яростен облак
плесна по лицето малкото Цвете
- Потоп ли настъпи! – уплаши се то ...
  372 
  565 
Небе,
Звезда,
Луна,
Пътека,
Мисъл... ...
  601 
Притча от бъдещето
Някога, в битките на Светлина и Мрак,
човеците търсехме верния път.
Той ̶ Мракът ̶ бе минал през нашия праг,
тя ̶ Светлината ̶ у нас, но... на съд! ...
  465 
Във чашата... утайка от кафе
рисуваше съдбата набраздено.
Със щрихите от моето сърце
четеше бъдещето отредено.
Тя пътища проправяше с финес, ...
  1137  20 
ГЛЕДНА ТОЧКА
(в Християнската иконопис
Дяволът е Черен !)
На своята Религия и Раса
макар и да съм верен, ...
  453 
Човече!!!
Между две въздишки на луната
отлита земният ти тежък ден,
чертае календара бръчки по челата
- помни, човече, ти си само тлен. ...
  1517  26 
Стихът е по картина на Velina - 22
Дървото следва своя кръговрат:
напъпва в пролетта и разцъфтява,
опива с лъхащия аромат,
разлиства се и се раззеленява... ...
  1012  25 
Зад стената от лъжи
Скитах дълго - цяла вечност,
дълго плаках - цял живот,
като розите на гроба,
като вятър без криле... ...
  740 
Животът ми почти залязва
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени ...
  1196  25 
БЕЗ НАС
ще светят ли без нас звезди
ще светят ли?
или светът се случва само
в човешките души?
  479 
Лалетата, рисувани по спомен,
синеят в паравана на нощта.
Дочух как някой драсна клечка горе.
Над мен изгря объркана Луна.
Луната беше синя като цвете, ...
  812  21 
Любов, любов, любов...
Със тази дума може би се прекалява,
а просто трябва ний да сме добри
и да можем да си кажем - прости, прости...
Прощавайки и пак, и пак, ...
  926 
Предложения
: ??:??