4 971 резултата
Пастелни пръсти
очертаваха кръгове
по бялата, порцеланова стена,
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове
върху чужди длани, ...
  729 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  1097 
Ромол тих на бистър ручей,
буков лист зелен трепти.
Славей вае песен звучна,
габър млад напет шуми.
Жълъд пада, съчка пуква, ...
  836 
Есен във Велико Търново...3
на К...
Градът висящ като икона,
с прохладен вятър се люлее...
И сякаш фрески са по склона – ...
  592 
Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
  821 
Есенна калинка...
(настроение)
..
Във нощта като с кобилка млада
вятърът играе с листопада, ...
  621 
Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...
  889 
Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби, ...
  494 
Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...
  499 
Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно ...
  714 
Лежа на дъното на езеро планинско
И бели риби по лицето ме целуват
Поглеждам залеза в кристалната вода
и сякаш, време е отново да изплувам.
Седя направо на зелената трева, ...
  814 
МЕЛНИК
Крила на ангели, застинали
над южни склонове на Пирин,
от бели пясъци се вдигнали
раздиплените пирамиди. ...
  766 
Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши, ...
  881  10 
Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч ...
  1404 
Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние... ...
  390 
Есен край морето...
(елегия)
Чадърите висят надолу
и плажът е като пустиня...
Две чайки спорят... Нищо ново... ...
  597 
Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...
  831 
Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...
  499 
Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам, ...
  1109 
Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.
Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси, ...
  735 
Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...
  1594 
Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка ...
  525 
Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята, ...
  1213 
Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта, ...
  1057 
Родени от огън,
тлеещи в пепел.
Виновни пред "Царят",
невинни пред Бог.
Стреляни с думи, ...
  412 
Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта ...
  483 
Живот с пробойна в душата...
Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...
Те плискат малко тъжното си злато
когато в Океаните се стъмни
и Ветровете тук Нептун изпрати... ...
  391 
Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.
Красива си. И месецът засрамено се крие. ...
  377 
Скрита в облаци черни и зимни,
по небето, беззвездното скита
Луна вълча, за пролет петимна,
хищен вятър следите замита.
Тихо стенат дървета, сиротни, ...
  458 
Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...
  888 
И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята ...
  619 
Разказват в стари времена,
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света, ...
  1637 
Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя! ...
  467 
/ импресия /
Изгрява вечер нежно синя
над пълния с надежди град,
а под вълшебната й пелерина
безброй прозорчета пламтят. ...
  1868  15 
Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...
  479 
Прекрасно слънчево небе
тревичка мека, хълм зелен
вървим си двама за ръце
из планинския терен.
И съзерцаваме във тишина ...
  602 
Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...
  866 
Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...
  924 
Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха, ...
  535 
Покрита с ефирен покров,
воал от кипнала пяна,
Зимата се врича в любов
на своя жених-океана.
Преливащ от айсберги, ...
  738 
Предложения
: ??:??