20 030 резултата
В Огнен устрем
върху Крилете на Вечността
няма го Времето,
всичко е спряло,
всичко сияе във бяло. ...
върху Крилете на Вечността
няма го Времето,
всичко е спряло,
всичко сияе във бяло. ...
512
6
Гняв
И ровя с пръсти във сърцето си,
но не откривам никаква любов
и бърша сълзи от лицето си,
задавена от нечий сетен зов. ...
И ровя с пръсти във сърцето си,
но не откривам никаква любов
и бърша сълзи от лицето си,
задавена от нечий сетен зов. ...
654
6
Спомени
Поредната пролет е.
Поредните цъфнали кестени.
И утрото сякаш полет е,
и животът отново лесен е. ...
Поредната пролет е.
Поредните цъфнали кестени.
И утрото сякаш полет е,
и животът отново лесен е. ...
665
3
Думите ме оплитат
В ефирна одежда
Правят ме прозрачна
И предсказуема
Случвало се е ...
В ефирна одежда
Правят ме прозрачна
И предсказуема
Случвало се е ...
553
3
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
764
1
29
Не се отричай бързо от приятеля,
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...
защото някой ден ще ти потрябва!
Днес лесно се превръщаме в предатели,
готови алчно други да ограбват...
Днес лесно се преструваме на луди, ...
674
9
- Как се живее без мечти?
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...
- Един толкова лесен и в същото време толкова труден въпрос...
Като човек, застанал посред нощ пред стената на една безизходна улица,
наблюдаващ тухлената фасада, през която не може да мине...
Самотата те разяжда отвътре... празнотата в душата ти те оставя без сили... ...
389
Котки и мишки от избите шумкат с празни стомаси,
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...
с жадни мустачки подсмърчат за летни, отрупани маси,
докато сме вилнели в курортите, със дъжда е дошла Есента,
носи дни ледни на мрак, мараня и мъгла.
Златни юргани е метнала върху нощните дървеса, ...
663
10
на Райчо Русев
Ако във себе си пренесъл си частица
от красотата на творенията Божи
и си изтръгнал от сърцето си искрица,
за да запалиш пред олтара му свещица - ...
Ако във себе си пренесъл си частица
от красотата на творенията Божи
и си изтръгнал от сърцето си искрица,
за да запалиш пред олтара му свещица - ...
1295
9
Свободата -
да бъдеш истинският.
Да изпееш един блус,
да изпиеш един блус...
Да разкъсаш паяжината, ...
да бъдеш истинският.
Да изпееш един блус,
да изпиеш един блус...
Да разкъсаш паяжината, ...
510
3
У мен живеят хиляди проблеми,
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е. ...
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е. ...
660
12
Обезлистени дървета, от старост набръчкани,
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате ...
между лед и жарава тихо се гърчите.
Дарявате на природата самочувствие,
с осанка горда и цвят неразпукнат.
С очи свещенодействени поглеждате ...
492
5
Гейзерна душа
Аз днеска живея, обичам, творя
и към утре отправям надежда.
От вчера копнея, изричам, горя
и към днес изправен поглеждах. ...
Аз днеска живея, обичам, творя
и към утре отправям надежда.
От вчера копнея, изричам, горя
и към днес изправен поглеждах. ...
591
4
ДУША
Душата ми бе като затворница и бродница,
скиташе из своя мрак,
страхуваше се някой да не я нарани пак,
но се откри в магията на словото, ...
Душата ми бе като затворница и бродница,
скиташе из своя мрак,
страхуваше се някой да не я нарани пак,
но се откри в магията на словото, ...
473
1
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш! ...
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах го да страда!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш! ...
546
6
ЗЕМЯ -
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш. ...
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш. ...
333
моите женски ръце
нежност във шепи събират
палят добри ветрове
огън изпращат в всемира
мойте любящи очи ...
нежност във шепи събират
палят добри ветрове
огън изпращат в всемира
мойте любящи очи ...
1237
21
Ако можех да се видя през детските очи сега,
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
тревожен поглед щях към себе си да отправя,
и с усмивака мила и невинна да попитам –
‘’Какво ти е’’, ‘’Добре ли си?”
Безгрижието щеше да е ежедневие, ...
583
1
Годините ми - златни листи
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има, ...
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има, ...
1172
41
Дворец от светлина
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...
ще сътворим -
от пътя на света
на пътя на духа
ний заедно ще ходим. ...
351
2
Завръщане
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...
Завърнах се при теб, мой малък дом,
потънал в прах от мъката по мене,
очаквал ме години мълчешком
и остарял от грижите без време. ...
976
17
Ако разбиеш...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
Ако удариш здраво
тъмното стъкло,
то непременно
ще пропусне ...
592
11
738
15
Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...
1200
3
Много малко в живота е истина!
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
953
15
Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...
946
50
Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...
1118
3
Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...
539
4
Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде ...
1258
14
На една планета гост съм,
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.
На една планета гост съм, ...
мъничка прашинка полудяла
токущо станала от сън,
бъдещето свое не видяла.
На една планета гост съм, ...
571
3
Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...
413
6
Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...
460
2
Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...
828
15
В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
613
2
Поспри се, Човеко
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...
755
15
Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
441
1
Малцина са орисани – Те могат,
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите, ...
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите, ...
2442
43
Ще се стопи сънят ми в сини облаци,
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът ...
ще се разлее слънце с ласкави лъчи,
ще ми запеят думи в розово
и детството ми пак ще заблести.
Ще ми донася своя есен вятърът ...
489
9
347
Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
694
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
