20 000 резултата
Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.
Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, ...
  733 
http://www.youtube.com/watch?v=WaCuRghb1T0&NR=1
Край в Безкрая
сей начало,
жънещо от
своя край. ...
  596  14 
Кога ли ще открия себе си?
Какво за мене е успехът
и накъде вървя?
Защо и как го правя,
и ще достигна ли ...
  600  16 
Двупосочен билет
Дрипав скитник, залъгал глада,
стръкче нежност с надежда прегърнал,
куц, самотен, в неволя обръгнал,
броди тъжен, премръзнал в дъжда. ...
  771  22 
Пак за нещо ми напомня
есенният листопад.
Слушам тихия му ромон
с мъдри истини богат:
колко кратък е животът, ...
  1310  38 
САМОТНИ ДУШИ
Той бе в кома. Дълго беше сам.
Не чуваше, не виждаше. Затворен
в своя свят... за всички беше ням,
макар че дълго, дълго му говорех. ...
  806 
Животът за тебе кълбо е от прежда -
затегнат, прорязващ, на възли богат.
И, както сърдито брат брат не поглежда,
ти прошки не даваш. Защо? - На инат!?
С безспирна ненавист се пак големееш, ...
  933  27 
Катедрала и галош
„По-добре да остаряваш като катедрала,
отколкото като галош.”
народна мъдрост
Словесна битка се е разгоряла ...
  2933  33 
***
Войник без армия.
Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.
Пулсиращ лик на войствена безмилостност,
когато се изправям пред смъртта.
Сблъсъкът разтърсва света. ...
  530 
Невинните целувки подмладяват
душата ни, когато закърнее.
Не тези на признателност и слава,
които не докосват и не зреят,
а тези многозначни, скрити в пламък, ...
  735 
СЪДБА
В живота всеки има своята съдба!
Но тя не е един-единствен път...
Съдбата е - да избереш ти сам в света
по кой разклон да тръгнеш ти от този кръстопът... ...
  1341 
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
  723  29 
Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...
  459 
Аз светя в мрака на бездънното небе
и пак е бледо моето лице.
В тъмата съм родена, живея във тъма,
а моят лик покрит е с тъгата на нощта.
Но зная аз, че всяка утрин, ...
  1060 
Самоубийство
Неусетно пропилях живота свой!
Не започнах и не свърших нищо смислено!
Все се смях и гълтах гной,
веселях се като дяволче ухилено! ...
  1503  13 
Нарисувах дървеса,
които размишляват:
самовглъбени в себе си,
преплетени,
замислени до корена ...
  456 
Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен! ...
  601 
Бъди въздишка нежна
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...
  541 
Аз знам какво е мамеща безбрежност
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...
  625  12 
ПРОСТРЕЛЯНО наднебесие
непобедимият е победен
не с красиви изречения
кристалът се разпада
в конкретните небивалици на съня ...
  684  10 
Дупчено сто,
дупчени момичета.
Колко ли е жалко
и край.
*Пояснение: Това е истинската, трогателна история на група момчета и момичета от софийското читалище "Светлина", които непрекъснато се разделят и събират, разменят си партньори и играят белот всеки божи ден пред същото това място. В стиховете г ...
  474 
Боже мой, какво е Твоят кръст?
Жертва неприета
или Извор животворен?
Стълба към небето
или пък стълп позорен? ...
  1142 
Не спирай полета на птици!
Не хвърляй камък по пернати,
когато им завидиш за крила.
Очите им са твоето богатство,
контури различават в тъмнина. ...
  1590 
  680  10 
Душата ми се моли
Помогни ми да бъда
пак свободна, щастлива!
По поляни да тичам,
дето греят цветя! ...
  844  11 
Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш ...
  556 
Вярвам
Често корят ме, че нямал съм вяра
и тук се реших да разкрия пред вас
в какво моят опит да вярвам ме кара,
а правил съм всичките избори АЗ! ...
  656 
Самотен клоун... Тъжна лична драма –
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало. ...
  1590  33 
Човек
Кокиче без пролет,
посока без път,
орлица без полет,
милувка без плът, ...
  820 
Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч, ...
  816 
Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...
  715 
Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...
  661  10 
Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...
  863  23 
  466 
А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...
  1291  40 
Не храни вече никой златни рибки.
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде ...
  484 
... забравям.
Мозайката на дните се подрежда
в албума на изминалото време
без имена, като откъснати копнежи.
В гръдта ми стенат ветровете, ...
  548 
Сценарият познат е отдавна
преиграван е все без тръпка
и още от началото се губи някъде в края
докато се пренаписва в евангелия...
Се разпва от екстаза ...
  603 
Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо, ...
  531 
Смъртта проиграх
Хиени1 възкръсват в кошмари,
а слънцето2 пак натежа...
Подмамват ме нощни локали:
в тях гарвани3 черни кръжат. ...
  769  17 
Предложения
: ??:??