20 030 резултата
След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси ...
  899  12 
Гордост излъчва моята осанка,
облак, пътуващ с блеснала надежда.
Колко ли пъти ми казват, че съм странна,
да търся човечност напразно ли изглежда.
И свой ход в живота да търся непременно... ...
  546 
Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган, ...
  1349  28 
За миговете
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши, ...
  984  20 
Сълза съм аз, изпълнила окото на сърна,
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса, ...
  813 
Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
  510 
Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...
  3434 
Един след друг се движим под диктовка
на масата "разумни" същества,
вървим във съвършена маршировка,
въртим се постоянно във кръга.
Все става тъй - останалите знаят ...
  633 
Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена. ...
  517 
Безбожница...
Видях...!
Мълчаливо
ридаеща
Майка ...
  1876  42 
Сякаш него го няма -
а навред го откриваме,
без да искаш,
ей тъй –
той при тебе пристига… ...
  3188 
* * *
Мислите ми не достигат
до хорските уши, очи...
Разпилени са във хаоса
на многото неистини... ...
  537 
Аз бях скарабей-еднорог
Бленувах частица едемска,
но тънех в трънаци и глог...
Разбунвах мълвата махленска:
аз бях скарабей-еднорог! ...
  818  15 
Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...
  527 
Двата пътя се сливат във един кръстопът -
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...
  671 
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
  901  26 
Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих. ...
  547 
-Приятелю, я погледни...
ей там, зад хълма от лъжи.
Ти виждаш ли как
сътворението свети
в решетките, ...
  546 
Едно лице, една звезда на тъмното небе,
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят. ...
  768 
Появи се тя пред мен
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път. ...
  703 
С оплодени от мрака сърца
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни ...
  379 
Когато красотата наша си отива
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим ...
  585 
Измисляни за хората са приказките,
измисляни са притчи за герои,
а истината кой ще каже -
за всичките сълзи отронени.
Годините се скриват в своя присмех ...
  603 
- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...
  1424 
Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно ...
  594 
Седем крачки към просветлението
*
Смиреният няма нужда от гордост,
за да се докаже някому за нещо.
Затова е смирен. ...
  729 
Прости неща
Някой ми каза, че нещата са прости.
Ала аз не ги чувствам така,
сякаш наредили са пред мене мостри,
как да правя нещата пò така. ...
  731 
Поникна.
Расна
и порасна.
Напъпи -
после разцъфтя. ...
  564 
Изгубих себе си.
Не помня кога, но знам как се случи.
Постепенно, капка по капка,
загледан в лицата на другите.
Може би, ако някога... ...
  582 
Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...
  827 
на сенчест фон дъждът се вижда
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой ...
  1009 
Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...
  1601  11 
Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...
  671 
Посветено!
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...
  1140  11 
Когато се вгледаш в бездната...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...
  749 
Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
  478 
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
  445 
Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
  588 
Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
  681 
Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
  341 
Предложения
: ??:??