20 078 резултата
Може...
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...
563
11
Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...
504
6
Като отворена книга,
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.
Като детектор на лъжата, ...
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.
Като детектор на лъжата, ...
979
6
Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...
1459
10
Душата ми заспиваше
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо, ...
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо, ...
529
5
Ден пореден, пулсът времеви спира,
човек все нещо търси, щом търси ще намира,
времето е мъртво, но всички ни ще надживее,
снимай го в спомен, от лентата на живота не ще избледнее.
И този ден спомен не ще остави, ...
човек все нещо търси, щом търси ще намира,
времето е мъртво, но всички ни ще надживее,
снимай го в спомен, от лентата на живота не ще избледнее.
И този ден спомен не ще остави, ...
601
2
Нямам време за войни –
животът отвън чака ме
да загърбя ужасното „преди”,
разказва колко плакал е
за пропиляното щастие ...
животът отвън чака ме
да загърбя ужасното „преди”,
разказва колко плакал е
за пропиляното щастие ...
563
5
Прашинка съм в безкрая на вселената.
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога. ...
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога. ...
1158
31
Гората на надеждата е тъжна,
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони ...
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони ...
1078
13
Тиктака някъде някаква истина
и стенният часовник я отчита...
Стрелките се движат в кръг.
Също като времето.
Изостанат ли, ...
и стенният часовник я отчита...
Стрелките се движат в кръг.
Също като времето.
Изостанат ли, ...
662
4
Във тоалетната Мишо се затвори,
че Талантът в него шумно заговори.
Всички чудим се какво ли ще напише,
на Шедьовър вече почна да мирише.
че Талантът в него шумно заговори.
Всички чудим се какво ли ще напише,
на Шедьовър вече почна да мирише.
976
13
Класически свободните самотници
разпалено си търсят половините.
Не са ги срещнали, а вече ги отхвърлят,
егоцентрично сраснати с годините си.
Внезапните самотници привикват ...
разпалено си търсят половините.
Не са ги срещнали, а вече ги отхвърлят,
егоцентрично сраснати с годините си.
Внезапните самотници привикват ...
663
11
Герой
Спечелих поредната битка,
но ще изгубя войната,
че веднага - друга му пониква,
когато на змея отсичам главата. ...
Спечелих поредната битка,
но ще изгубя войната,
че веднага - друга му пониква,
когато на змея отсичам главата. ...
636
10
Календарът ме скуби ден подир ден,
че с млечните зъби захапал съм времето
и тъй остава плешиво във мен
нещо равно и гладко, досущ като темето.
Но аз смуча от сокът на времето често, ...
че с млечните зъби захапал съм времето
и тъй остава плешиво във мен
нещо равно и гладко, досущ като темето.
Но аз смуча от сокът на времето често, ...
394
2
Обичам демон
Обичам демон. Със душа.
Различен е. Почти с крила...
Докосва ме... Със сто лица...
За миг е мой... И пак с нощта... ...
Обичам демон. Със душа.
Различен е. Почти с крила...
Докосва ме... Със сто лица...
За миг е мой... И пак с нощта... ...
733
19
На минимума максимума вземам
и стават зимите горещи!
И чужди недостатъци приемам,
не е болезнено усещане.
От котешкото мъркане извличам ...
и стават зимите горещи!
И чужди недостатъци приемам,
не е болезнено усещане.
От котешкото мъркане извличам ...
678
13
Железни врати
Не заключвай вратата, живот!
Не заключвай!
Искам въздух. Сега!
Дай ми въздух... ...
Не заключвай вратата, живот!
Не заключвай!
Искам въздух. Сега!
Дай ми въздух... ...
816
14
Трудно е да бъдеш щастлив,
когато можеш да бъдеш тъжен.
Трудно е да почувстваш любов,
когато можеш да мразиш.
Но най-трудно е да го признаеш, ...
когато можеш да бъдеш тъжен.
Трудно е да почувстваш любов,
когато можеш да мразиш.
Но най-трудно е да го признаеш, ...
692
2
Точки навсякъде.
В началото
и в края.
Перце
във ръката ми. ...
В началото
и в края.
Перце
във ръката ми. ...
1036
14
Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял ...
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял ...
545
4
Защото...
Защото са събраните илюзии
в рамки
на
полу-слънца... ...
Защото са събраните илюзии
в рамки
на
полу-слънца... ...
756
25
Единение 2
Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва. ...
Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва. ...
394
1
Паяци плетат паяжини
преди проверката на времето!
Запустяха къщите преди
да си отидат новите поколения!
Ценности се сменят с други, ...
преди проверката на времето!
Запустяха къщите преди
да си отидат новите поколения!
Ценности се сменят с други, ...
763
3
Казват славата е като сокола,
лети на далеко и на високо,
безмълвен стоиш долу, на скалата,
следиш на полета му красотата.
Зове те към славата суетата, ...
лети на далеко и на високо,
безмълвен стоиш долу, на скалата,
следиш на полета му красотата.
Зове те към славата суетата, ...
851
19
Тишината не ми е присъща.
Искам шум, глъчка, музика, врява.
Тишина – празна гробница съща.
Аз изчезвам, тя, горда, остава.
Аз я моля, тя гузно въздиша. ...
Искам шум, глъчка, музика, врява.
Тишина – празна гробница съща.
Аз изчезвам, тя, горда, остава.
Аз я моля, тя гузно въздиша. ...
899
4
Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!
Няма място за страх. ...
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!
Няма място за страх. ...
571
1
Душата ми е гола... като истина,
съблечена във пътища и висини,
и беззащитно скитаща в просторите,
крещи безгласно, търси се в следи.
Във дните бяга, в нощите се връща, ...
съблечена във пътища и висини,
и беззащитно скитаща в просторите,
крещи безгласно, търси се в следи.
Във дните бяга, в нощите се връща, ...
899
6
Стъпвам на пръсти
и чакам момента...
чакам... и паля цигара,
тя изгаря,
но аз още стоя; ...
и чакам момента...
чакам... и паля цигара,
тя изгаря,
но аз още стоя; ...
657
3
Спомени отварят пак душата,
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.
Хей, ти, усмихни се и не тъжи, ...
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.
Хей, ти, усмихни се и не тъжи, ...
792
1
Точно тук...
е нещото,
забравено и мило
спряло пак дъха ми,
точно тук... ...
е нещото,
забравено и мило
спряло пак дъха ми,
точно тук... ...
591
10
Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...
449
2
Песен
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...
600
7
Не зная
накъде вървят нещата,
нито откъде са тръгнали.
Всичко прекалено
загуби формата си. ...
накъде вървят нещата,
нито откъде са тръгнали.
Всичко прекалено
загуби формата си. ...
574
4
Стихийно в мен
се разливат съмнения,
търся себе си
в стъклено кълбо...
Съборена е крепостта ...
се разливат съмнения,
търся себе си
в стъклено кълбо...
Съборена е крепостта ...
756
5
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане, ...
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане, ...
735
9
Единение
Благославям Те
и покланям се,
прославям Те
и отдавам се! ...
Благославям Те
и покланям се,
прославям Те
и отдавам се! ...
404
1
В дълбините на мрачното ми сиво,
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло, ...
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло, ...
682
4
[Backstage][Intro][Mezzo Piano]
Кларинетно звуча нейде из мрака,
барабан сякаш имам в свойто сърце.
Тъмна идея в ума ми пак трака,
мелодично протягам към ада ръце. ...
Кларинетно звуча нейде из мрака,
барабан сякаш имам в свойто сърце.
Тъмна идея в ума ми пак трака,
мелодично протягам към ада ръце. ...
535
3
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
1054
2
28
Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха ...
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха ...
712
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
