КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
Съдбата няма пръст от тук нататък.
Отива във графата "извинения".
Живота дал е своя отпечатък
на всеки без да дава обяснения.
Но ние си научихме уроците. ...
Мразя се,
че чувствам океана на душата си така самотен,
че давя всеки порив да бъде покорен,
а можеше този живот да е просто страхотен
и тяломо-сушав да бъда подобрен. ...
Държах се аз за шлифера на шефа
със зъби, нокти, даже пипала,
на служба сгодна щом ме взеха
във нашата красива Община.
Разбира се и тук работят хора, ...
Морето ми шепне - мечта е!
Във всяко сърце радост събужда,
морето на детство ухае...
И някак на зряло безгрижие!
Морето е повече от вълните си хиляди, ...
Откъсна се лятото
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
Някой или много казвали са ми
"не се влюбвай" или пък "с друга ще я забравиш"
виждам, че времето не лекува
а дълбоката рана просто зараства, но оставя белег до живот
Няма панацея, лекуват се симптоми ...
Ех, любов, къде изчезна...
защо ме избягваш, кажи!?
Защо ме пренебрегваш лъжовно
без да ми носиш мечти...
Любов ти моя, девтствинице безпризорна... ...
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване, ...
ДЕВОЙЧЕТО С ИЗЯЩЕН МАНИКЮР
... девойчица с изящен маникюр от мен поиска огънче във парка –
от нейното парфюмче "Hot Couture" щях да получа още два инфаркта,
поседна покрай мене – стар кибик, и аз задишах триж по-учестено,
и глътнах си граматиката в миг! – тя мислите ми врътна на вретено, ...
Живот след теб не си представям
когато си далеч сърцето ми се къса.
Понякога обратното да е аз желая-
от заминаването ти да не ме боли.
Понякога толкова силно желая ...
Поклонник
Не се покланям аз на нищо чуждо,
че имаме си ние хубава родна страна.
Искам си нашето друго не ми е нужно,
горд българин съм с вдигната глава. ...
Не ме боли гърба от стари рани.
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших, ...
Имам си грижа сериозна, голяма…
Когато порасна какъв ли да стана?
Повярвайте, трудно е чак от сега
от сто мечти една да избера.
Застанал съм на труден кръстопът… ...
Как прекрасно е да си дете,
волно да тичаш,
света с цяло сърце да обичаш.
Да подвикваш от радост, от волност в душата,
че си дете, че красиви са ти крилата. ...
Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам – ...
ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ КРАЙНИ ДАТИ
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има. ...
Помниш ли любовта ни, онази -забравената?!
Душата си страдаща, да нахраниш успя ли,
в прегръдките на онази "страница нова" да изгрееш успя ли,
или продължаваш да плачеш от мъжката грубост?!
Успя ли да зърнеш отвъд страховете си, ...