Стихове и поезия от съвременни български автори
Сомнам-булка
и времето, съмващо, рукна.
Превърна се църквата в пъб
и в алена диря с мен хукна.
А виното стана вода ...
Нощно крило
слънцето залязва, иде нощ!
Дух във вечността ще отпътува,
ще изчезне бавно сетна мощ!
Дете, за теб си мисля аз, ...
Щастливо море
Моите и твоите вълни се сливат.
Щом до теб с любов се допре
сърцето ми, твоето сърце открива.
Ние сме щастливо море. ...
Завещание
След време аз ще си отида, сине,
и ти ще трябва да се бориш сам!
Не бой се! Всичко лошо ще отмине!
Сигурен бъди! От опит знам! ...
Изгубеният век
След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна – ...
Откъде тръгва омразата
Родна кифла се залюби,
с украинец този път!
Вкус и мирис тя загуби,
куцаше й и умът! ...
Изпращане на есенния припек
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
Коректна
че трябва малко да те улесня.
Ти знаеш колко съм коректна,
за спънки няколко да те предупредя.
He чакам да се спуснеш през комина. ...
Малко щастие
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги! ...
Повреда в телевизора
обувката – искри изпуска.
А подът на колата е висок –
през нива неожъната препуска.
Защо прелита на зигзаг ...
Молитва за България (азбучен акростих)
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...
Да пребъде твоят корен, ...
Надеждата и нощта
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...
Доброта
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...
Малко дървено човече
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
Шокиран
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
Зарад Теб
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...
Автограф върху леда
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
Снегът в хората
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...