20 516 резултата
Когато белият лист мълчи...
И ни тежат мислени - вихри;
и ни се мяркат, блестят - тъмни
и светли петна.
Когато искаш да кажеш, ...
  482 
Просто
Нелепата привързаност
към истински неща
гасне с моя устрем.
Дребното значимо е, ...
  707 
Роптая в този късен час – безмълвна,
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта, ...
  877 
Къде са мислите за бъдните потоци,
зареяни в душата ти безспир?
Намери ли свещените пророци,
които молят се за търсения мир?
Полази ли по тялото ти тръпка, ...
  485 
Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна! ...
  744 
Как мога да го искам от вас,
да ви осъждам и да ви коря,
как мога да ви го причинявам дори,
когато аз самата не вярвам!
Никога не съм вярвала, ...
  748 
Надарена
Едва ли е прочела даже книга,
например за уроците по мафия.
Но целите си тя така постига,
снишено и без гафове. ...
  744 
Посрещам изгрева (психологично*)
I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце. ...
  944 
Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...
  801 
Ябълката
Прегладняла съм...
А ябълката е отровна!
Изтекоха от пръстите ми
всички днешни сили. ...
  772 
И след поредната сърдечна абдикация,
когато спира пулсът на кръвта,
умът се впряга - във градация
да разпусне свойте сетива.
Залъгване - в реалност, в болно време ...
  1110  35 
Косите ми обсипани в сребро са вече,
кожата ми набраздена като селски път,
времето на младостта, като вода изтече,
дните ми все още са като пропукан съд.
Колко пътища извървях да те намеря, ...
  1415  14 
Сама съм пак. Напират ми сълзите.
Защо съм тук на този свят?
Тъй мрачни и сиви са дните,
въртящи ме в безсмислен кръговрат.
Искам за миг да забравя. ...
  745 
Къде потърси цветовете
на радости и дни свободни?
Кога политна на крилете
на пролетта, превила се и злобна?
Нима разбра, че твойта сянка ...
  730 
Мъжете трябва много да внимават,
когато ги пресрещне задомяване!
Дори и на бащата да прилича
по някаква случайност туй момиче,
женихът да погледне първо майката!!! ...
  602 
Живеем безпаметни, живеем орисани.
На бунището хвърляме истини.
Свят непотребен - дали?
Забравихме да се радваме.
Как да отглеждаме розата? ...
  1237  34 
Заставам пак на кръстопътя -
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
  892 
Поливам незабравките в очите,
без време няма да изсъхнат.
С криле дарявам порива да литне -
жар-птица към простор без дъно...
С дъха си сгрявам вярата да живне. ...
  977  41 
За каузата убиваш себе си,
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат. ...
  762 
Събуждам се от утринното слънце,
от галещите пролетни лъчи
и връщам се в безгрижното си детство,
поглеждам към света през детските очи.
Събудих се и бързо се опомних, ...
  767 
>>> Забранено и бе да обича!
>>> Затворена във огледален замък на мечти...
>>> И дните и минаваха себично,
>>> а времето ограбваше душата й...
>>> ...
  806 
Непоносимост...
Въздухът прерязва вените,
а светлината трудно диша...
Непоносимост...
Стои на място времето, ...
  863  21 
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
  1185  21 
Паяжина тънка от нишки самота
душата обезсиля, а и зове смъртта.
Пък ако даже шавнеш - затъваш бързо
под спомените бледи - останки от живот.
Тогава поглед свеждаш към чашата с кафе ...
  1012 
В плача не виждам вече смисъл,
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа, ...
  642 
Парадоксално
Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората! ...
  662 
посветено...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога ...
  3034  71 
Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
  892 
Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
  1784 
След години няма да ни има вече,
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален, ...
  1658 
Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.
Да литнеш във небето пъстро, ...
  676 
в кафеза
на омразния делник
потропването
на токчета
вбесява ...
  702 
В чужда стая съм сега.
След време няма да съм тук.
Есен е. Жълти и сухи листа.
Навън е мрачно, а в душата - студ.
Уж съм тук, ама не съм, ...
  1163 
Защото:
- Без истина няма доверие,
без доверие няма любов,
без любов няма щастие...
*** ...
  1112  15 
Морето на поета
Потърси той сияйна мисъл,
която да огрее светло
душата му потайна, дива,
сърцето, взело да изстива. ...
  576 
Изкълвани мигове
" Това, което продаваш - те купува."
Кокошката в часовника
кълве секундите.
Кълве ги с ненаситно ...
  697  10 
Приласкават те
и нежно те целуват.
Вдишват те,
защото си Любов.
Със изгревите цветни ...
  1078  49 
По идея на от коментара и под мой стих тук:
* * *
Смърдящо блато - жабурняк,
бъка, от зелени жаби,
крякат в тоя пущинак, ...
  806  22 
Не знам защо животът се обърна
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна, ...
  788 
Може...
да изпълня дните
пишейки...
До края на живота
рози ...
  643  11 
Предложения
: ??:??