Стихове и поезия от съвременни български автори

255.7K резултата

Филм

Ще дойде този ден
Когато...
ще ми писне
И ще разкажа
Ще напиша ...
641 1 5

Нелепо, нахално, себично

Пристигаш в съня ми тъй, както
наяве не би го направил.
И както навярно си чакал
притихнало, бурно, отдавна...
Нелепо, себично, нахално. ...
1.2K 3 5

Поклон пред вечната щафета

П О К Л О Н П Р Е Д В Е Ч Н А Т А Щ А Ф Е Т А
Потомките на Гигова и Шишманова,
преминали през ръката желязна на Нешка,
твърдо щафетата си предават
и напред уверено продължават без грешка... ...
519

Моето море

Обичам морето, то е в моята душа,
то само ме слуша когато аз мълча.
Разбира ме и ми изпраща своята вълна',
говорим си с него, аз му отвръщам с усмивка.
Ще дойда при теб скоро мое море, ...
714 1

Животът продължава...

Денят пронизан от стрели,
в снагата му следи остават.
От утрото вземи мечти.
Живей! Животът продължава.
Пътеки вятърът ломи, ...
703 7 9

Аз съм тук

Пия ,бира,без мезе...
тази вечер ще се ...мре.
не друг а героя дето го света не ще.
Погледи,въпроси...кой е!?
Сигурно измислен е героят! ...
579 2 1

Портретът

С молив и четка във сърцето
рисувах, мила, твой портрет.
Със тях изваях ти лицето
по моя си познат секрет.
И в нашата любовна рамка ...
601

Шир

Изгоряха ръцете на спомена
и протегна се новият ден.
Само малка надежда отронена претърколи природния плен.
Поклони се на изгрева утрото,
то въздъхна блажено на глас. ...
560

Tъмнина

Беше ми тъмно
Даже във знойните,
слънчеви дни...
Беше ми тъмно
И беше студено... ...
499 1 2

Via dolorosa

VIA DOLOROSA
... прикътана от хиляди лета, ръбата песъчинка в черна мида,
душице моя, имам си мечта! – на онзи свят без теб да си отида,
да те забравя нейде – на брега, на завет под обърнатите лодки,
росинка под дъждовната дъга, да те търкулна из тревите кротки, ...
453 3 3

Щедростта на хляб ухае

Почитай хляба като божество,
пред него се моли и го обичай.
Той с теб е в скръбни дни и в тържество,
с гнева си като с меч не го разсичай!
В месалите на дните го завий, ...
1.2K 9 18

Целуни ме

Целуни ме, днес под златното дърво,
целуни ме, не чакай, точно тук и сега.
Целуни ме, тук под звездите, в нощта,
така че само Луната да бъде свидетел.
Целуни ме, край младата росна трева, ...
1.1K 4 6

Жена от омагьосания кръг

ЖЕНА ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
... чета ти по очите, че си тъжна – сърна, свалена с безпощаден лък,
въртиш се по семейната окръжност – един печално омагьосан кръг,
от вторника до събота – все среди, неделята – и тя! – не е добра,
панела дупчат лудите съседи, въртят на скара свинските ребра, ...
452 2 1

Нещо умно

В най тихото, в най тъмното и сам,
същността ми е в своята стихия.
Вода съм и всичко съм от Там,
щастливо пухче - пролетна фурия.
Долетя нахално в моита тишина ...
1.3K

Отвъд мъглата

Плътна мъгла удобно спуска се навред,
обгръща всичко в своята прегръдка.
Градът невидимо и видимо завзет,
неистово копнее животворна глътка.
Нетолерантно се внушава толерантност, ...
618 3

Двустишия

Потребителските габарити:
безкрайна разтегателна маса
„Мета“ – метафора: Сълзите на непукист
- изпикаване през окото
Философски белязан: Гледа на Смъртта ...
474

Дихание

Сред тъмната нощ в Андалусия,
горещо целувани устни,
и тези притворени, мили очи.
Сред морските плажове пусти.
Сред тихия шепот на вятъра ...
1.8K 14 21

Есенна молитва

ЕСЕННА МОЛИТВА
... додето имам още малко време,
да свърша искам няколко неща –
да милна котарака, който дреме
на припека край пътните врата, ...
433 2 3

Къщата на слънцето

Приказката ми в римувана проза
Живяла някога девойка мила, с коса красива като свила. Очите ѝ - големи черни, снагата тънка, красавица била, работна и добра. Тя гледала баща и майка стари, не всички биха я разбрали. Живеела с тях в малка къща, където само мъката се връща. Но дворчето било просторно, ...
629 1 5

Много секси пич

Ма убавец, па който ще да каже!
Та кьораф дъ си, па че си съгласен!
Мичтае сека с него да намаже -
То бива, мозе, ма така прекрасен?
Какоф тоз ген е, като фото-шоп?... ...
854 3 17

По-добре да не знам къде си

Искам те щастлива, когато сме приятели.
Усещам, че искаш повече.
Минах този път, но когато отблъсквам те
Съзнателно - по-близко до табу за мен искаш ти да си.
Твърде по-голям съм и знам най-гадните тенденции в правилата на играта ...
661 1

Като молитва

Ако по някаква случайност, Боже
решиш да си почешеш скуката,
те моля дай ми, ако можеш
в една любов поне да случа.
Недей да ме изпитваш повече! ...
575 2

Криптология

К Р И П Т О Л О Г И Я
По друми незнайни в среднощните дебри
се гонят многоизмерните Азове...
Смъртта безсилна коварно ги дебне,
но е вечно самотна в напъни празни. ...
508

Лятно разнежване

Слънцето ще се покаже,
но след малко, не сега,
капките ще ги размаже
в свежа, весела дъга.
Хем е лятно, хем дъждовно, ...
602 4 10

Безвремие

И спря времето да размахва крилата си
застина в огнена лава - лъжата облече
доспехите на истината...а истината
сиротно се скита...Безвремие...!
Всичко е спряло - лъжата царува ...
926 6 7

Горчи

Валят чувства, притеснение...
Умилкват се, спасение...бум,
мирис на барут!Смърт,кой?
Поета предал мечтата .
Не умееш да споделяш!? ...
574 3 6

Неразказана история

В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй, ...
650

Как се става кмет

Как се става кмет в Силистра?
Хич не ме касае!
С Маджо трябва да си близък.
Всеки туй го знае.
Да си умен, не е важно. ...
984 1

Спомен

Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
612

Момичета

Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
1.6K 18 34

Спирала

Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
741 3 6

Светлината запази

на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
700 1 2

Поетите

Поетите
Поетите си тръгват от света
със още незавършени куплети!
Самотни ги поема вечността
и в мрака ги изпраща без билети! ...
711 4 5

Не ме зачерквай!

Недей да ме обичаш никак, моля те!
Душата и сърцето, и умът ми -
те страдат от неизлечима болест.
Умират, недокоснати от плът...
Щом няма да си моята пътека, ...
575 1 4

Вихър

Лятото изгаря.
Претръпнала махам с мечти.
Огледално отражение на битието.
Виждам истината.
Коя от всичките? ...
534 2

Водка, мастика и бира

Кофа с водка и мастика
спуснах в старият бунар.
Там ледена водата блика,
от туй и аз ще съм на кяр.
Че във този зноен пек ...
818 1 1

Недовезани ризи

Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
662 4 7

Сънувах те

Сънувах те – ти се усмихна
и към мене скланяш глава...
Помилвах те – ти ме докосна
и заваляха звезди в нощта...
Сънувах те – ти ме прегърна ...
1.7K 4 3