20 514 резултата
Някой ден, щом се заслушаш,
чуй на сърцето гласа...
Храмът отдавна е тука
и те очаква. Сега.
Някой ден, щом ти прогледнеш, ...
  1113  44 
Потъваш... С всеки прилив на внимание.
И с всеки ден по мъничко от крайчеца.
А някога... В ръце държеше вятъра...
А някога... Говореше с луната...
И слънцето, което просто топлеше, ...
  790  23 
Откупена във вяра от дедите,
докосната от Божия любов...
от блясъка от Теб, в звездите,
ориса ме и Твоят Дух с любов...
Ориса ме и светъл лъч ми даде, ...
  556 
Кристален смисъл
Грешно е да си самотен
в този свят, изпълнен с любов.
Грешно е да мразя,
когато сърцето ми прелива от любов. ...
  910 
Не рови в океана на времето,
не търси във сърцето вина.
Изживей епизода на ценното
по сценарий на щедра съдба.
Отвори календара на утрото ...
  846  13 
През сълзи
Недосънувани,
любовните импулси
пресипнаха от викане
по мене. ...
  767  11 
В полунощ потайна
и под пълната луна,
запалваш свещ и с дясната ръка
огледало в рамка дървена поставяш най-отпред,
а до него - на любимият, чернобял портрет. ...
  3104 
Имам нужда... от приятелска прегръдка
и непременно... от усет за любов...
От добро или от лошо да претръпна,
от мен да изкарам образа ревящ...
Да сглобя личната си история ...
  513  11 
На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка ...
  1335  11 
Децата са ангели,
но с дяволски привкус,
когато пораснат големи.
  681  10 
Пространството е пусто, по края на ъглите,
и нищо не помръдва, изгубено в мъглите,
в приемната на Бога прокрадваше се сянка,
тъмнее силуетът, роден от мъртва пяна,
поканата важеше, той търсеше си тяло, ...
  1614  12 
Вечен кръстопът
Черно-бял е светът около мен,
с един-единствен цветен нюанс.
Черно-бял минава всеки мой ден,
бродейки, сякаш изпаднал във транс. ...
  1342 
Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...
  822 
Една стена съборихме,
събрахме материал за други сто.
Старателно ги боядисахме в небесносиньо,
а в центъра им сложихме стъкло,
за да се виждаме и да си махаме един на друг ...
  752 
Изпреварвай мойте думи,
мисли, тикове, движения,
това е битката на полове,
на силния, на нежния.
Изпреварвай мойте пръсти, ...
  878 
Все някога и над мен ще се излее
на светла струя всепоглъщащо небе
и птици еуфорийно ще се зареят
над мойто зарево, с познатия рефрен.
А думите къде ли са се сгушили, ...
  593 
Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш, ...
  722 
Изпитвам страх от този миг,
когато очите ми навеки ще заспят,
когато няма да усещам вятъра
и слънчеви лъчи по моя път.
Дали сред бездната и тъмнината, ...
  774  25 
В безмилостно безвремие живеем,
безкрайно обезверени, обезкървени;
влачим кръста си по пътя,
гневим се, че и ние ще изтлеем.
Сърдим се, че кръстът ни е тежък, ...
  1144 
И какво от това,
че бях там -
в ямата,
при Траяновите уши.
Бях чувала и преди ...
  486 
През манастирските поляни диви
простря сърцето си игриво.
Посочи му пътека свята
и го отпрати през гората.
Сърцето тръгна в своя друм незнаен, ...
  540 
>> - Вечернùце, нали не си звезда?
>>
>> А приказки вълшебни как разказваш!
>>
>> - Не съм, но на вълшебница една ...
  1247  20 
прекрасна светлина струи през моите рани
и който види я, чрез нея ще живее...
ръцете ми, молитвено събрани,
за всекиго от вас неспир лелеят.
умрях и пак родих се, и ден и нощ копнея ...
  1489 
Заваля.
Дъждът се лееше из ведро.
Валя цяла нощ.
Порой.
Този път умишлено ...
  571  15 
Чувствата ми - бури,
мислите - порои.
Своя съм сред чужди,
чужда съм сред свои....
Птица наранена, ...
  1207  46 
Кога съм спряла да живея?
Кога останал е само навика?
Навик, под час да се смея
и никой не намира разлика.
Ала аз усещам разрухата, ...
  562 
След нас остава само спомен,
след нас остава само прах,
малка част в деня дъждовен,
жалка мисъл във един момент.
Тъй ли казват? Не, аз го не вярвам, ...
  682 
Разлята в тишината на простора,
останала без огън, страст и сила,
отчаяно се дави от умора -
разпъваща идеите си насила...
Разтърсена от сивата промяна, ...
  820 
> - Мамо, мамо, защо казваме "Добро утро"?
>
> - За да ни е утрото добро, съкровище,
>
> и, че започва нов по-хубав ден, да не забравим. ...
  5076  29 
влюбен ли си в розата
или предпочиташ
покоя
на
Жената?
  509 
Със свои живееш, а май си самичка.
В очите ти виждам - кипи!
И там, до баща ми, в ръка със свещичка,
споделяш си всичко, нали?
И туй, дори, дето ти го преливаш, ...
  1006  13 
Ще дойдеш.
Може би.
Ще се решиш.
Надявам се.
Ще пием по едно, ...
  660  11 
Просто ден
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
  955  31 
Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта, ...
  673  14 
„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...
  1133  22 
Прехвърчат парещи искри,
пристъпвам боса по жарава...
Играя танца до зори
и искам всичко да забравя...
Душата ми е празен храм. ...
  1095  29 
Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия... ...
  669  17 
Всичко се плаща - щеш не щеш.
На вересия - в кръчмата.
Който ял, да е ял.
На оркестъра - кеш.
Подир бала ...
  590 
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
  2737  32 
След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...
  2212  27 
Предложения
: ??:??