Стихове и поезия от съвременни български автори
254.4K резултата
Живот
Смисъла на живота тъй и не разбрах,
като черна сянка аз го изживях.
Съществувах просто и безцелно,
никому ненужен, със сърце смирено.
Да бъда някой силно ден и нощ желах, ...
като черна сянка аз го изживях.
Съществувах просто и безцелно,
никому ненужен, със сърце смирено.
Да бъда някой силно ден и нощ желах, ...
661
1
1
In Absentia
In Absentia
Остави ме на гарата, мила,
аз ще чакам за другия влак,
аз ще дойда, но днес нямам сили
да напусна студения бряг. ...
Остави ме на гарата, мила,
аз ще чакам за другия влак,
аз ще дойда, но днес нямам сили
да напусна студения бряг. ...
934
1
Аз и добротата
Аз и добротата
Все се питам имам ли си място
в този тъй жесток живот суров.
Все се питам имам ли човек, който ми остана,
за да сгрее малкото ми сърчице? ...
Все се питам имам ли си място
в този тъй жесток живот суров.
Все се питам имам ли човек, който ми остана,
за да сгрее малкото ми сърчице? ...
1.3K
8
Атавистично
Да, утрото по-мъдро от нощта е,
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
959
3
Звездно
Звездите са шепа мечти,
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас, ...
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас, ...
927
1
Когато вече късно е
Ще търсиш само мене -
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е... ...
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е... ...
1.1K
3
Ех... наслада!
Ех... наслада!
Щастлив!
Щастлив,
като дете
в детски магазин. ...
Щастлив!
Щастлив,
като дете
в детски магазин. ...
964
12
Вървя
Вървя
1. Сама вървя, подгонена от огън,
по улици, окъпани от светлина,
сама вървя, подгонена от вятър,
не мога и не искам да заспя. ...
1. Сама вървя, подгонена от огън,
по улици, окъпани от светлина,
сама вървя, подгонена от вятър,
не мога и не искам да заспя. ...
529
Съдбоносен ден
Тежък ден. Труден ден.
Беше на живот и смърт.
Само миг непроверен,
мисията би обезверил.
Трябваха усилия и воля. ...
Беше на живот и смърт.
Само миг непроверен,
мисията би обезверил.
Трябваха усилия и воля. ...
1.4K
33
Повярвай!
Повярвай, макар и надежда да няма!
Повярвай в Него и в доброто на съдбата.
Повярвай и отдай си душата.
Повярвай и сълзи повече не ще има.
Повярвай, мило мое дете, и не плачи, ...
Повярвай в Него и в доброто на съдбата.
Повярвай и отдай си душата.
Повярвай и сълзи повече не ще има.
Повярвай, мило мое дете, и не плачи, ...
855
8
Звършен цикъл
Точка е всеки етап изживяване.
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
Трудно след нея се пише начало.
Изстрел по листа. Мишенно повтаряне.
Някак логично боли - да прощавам.
Цикъл е всяка секундичка дишане. ...
1.8K
19
За моята любов
Ти си жаден, аз съм реката,
ти си мислите в моите дни,
ти си всичко за мене, в отплата
твоята обич ме топли, сега не боли.
Сега няма сълзи, които да тровят ...
ти си мислите в моите дни,
ти си всичко за мене, в отплата
твоята обич ме топли, сега не боли.
Сега няма сълзи, които да тровят ...
1.4K
2
На един кмет
В този наш краткотраен живот,
изпълнен със лудост, интриги и злоба,
някой си мисли, че е полубог,
друг се държи като царска особа.
Мислиш, че си безсмъртен, велик ...
изпълнен със лудост, интриги и злоба,
някой си мисли, че е полубог,
друг се държи като царска особа.
Мислиш, че си безсмъртен, велик ...
1.6K
8
Към родопския горски цар КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
"... бившият войвода изработва
едно черно знаме с надпис
"Погребаха България" и лично
го забива на покрива на своя
дом, където няколко дни плющи ...
едно черно знаме с надпис
"Погребаха България" и лично
го забива на покрива на своя
дом, където няколко дни плющи ...
2.7K
15
Реален свят
Изгаряща нежност душата му пари,
оставя във него незарастваща рана.
Посяга със трепет за цигара поредна
и забравя за радост, болка, тревога.
Душата му леко с въздуха се понася ...
оставя във него незарастваща рана.
Посяга със трепет за цигара поредна
и забравя за радост, болка, тревога.
Душата му леко с въздуха се понася ...
1K
4
Покоя на поета
Препращаше поета свойте думи силни
към нови гости, нови светове безбрежни.
Той смяташе за своя свят безкраен,
че би могъл да стане мек и таен.
Поетът вярваше в посланията криви, ...
към нови гости, нови светове безбрежни.
Той смяташе за своя свят безкраен,
че би могъл да стане мек и таен.
Поетът вярваше в посланията криви, ...
717
7
Не трябва, знам!
Не трябва да те търся. Знам!
Да искам в тебе да се сгуша,
но ти разпалваш моя плам,
сърцето ми отново не ме слуша!
Не трябва да те искам. Знам! ...
Да искам в тебе да се сгуша,
но ти разпалваш моя плам,
сърцето ми отново не ме слуша!
Не трябва да те искам. Знам! ...
1.2K
9
