20 512 резултата
Слънцето умира с малко думи,
вината нежна е и лека - като ден.
Във гръб убивам с лесните куршуми
(и себе си убивам - но пред мен).
В затвор лежах - защото те обичах, ...
  1477  21 
Вземете си цветчета от дъгата,
във мрака те усмивка да ви дават,
когато вън я няма светлината,
те само ще са с вас и ще помагат.
Сложете си и цвете във сърцето, ...
  822  14 
"Vulnerant omnes, ultima necat"*
Часовникът -
отмерва времето
на нашето бързане.
Бързането - ...
  655  10 
Денят прелива от сияние
на две открили се души,
наситен с цветното ухание
на сбъдналите се мечти.
В живота има много смисъл - ...
  1385  14 
Защо обиждате калта?
Нима не знаете, че тя
събира в себе си земя
и дъжд ?!
Защо обиждате калта? ...
  1524 
Без край
Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър. ...
  990 
Тичаш. Спънеш се, паднеш.
Огледаш се. Бавно или бързо станеш.
Пак продължаваш да тичаш,
пак играта - и с болка - обичаш.
Животът продължава. ...
  2346 
Мирът на поета
Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце. ...
  611 
Като сърфистка по вълни се нося
поела да открия на себе си подобен...
Със слънчеви пръсти, с дух на изчезнал,
сверявам с теб, време, моя часовник.
Ще ти предавам от моята смелост, ...
  644  13 
на дядо Макс
Пътища.
Съдби.
Човеци.
Срещи, разминавания. ...
  541 
На чисто
Миг невнимание...
и бентът на мислите ми се скъса.
Отприщиха се думи премълчани,
страхове насъбрани, ...
  1015  23 
Почти равносметка
Аз нямам резервации за рая.
Въобще не бързам да отивам там.
За ада пък, не искам и да зная,
там - в пъкъла, едва ли ще съм сам. ...
  765  10 
Будя се пак
сред толкова лъжи...
Какво става край мен?
Никой не казва какво мисли,
а каквото трябва, ...
  611 
* * *
Щом паяците бурята почувстват,
започват нови мрежи да плетат,
а мрежите им, приказни изкуства,
с кристали влажни ги лепят... ...
  1072  19 
Зоват ни "Демони"... И "Нимфи"-
но туй съвсем не е беда,
защото Ние Сме тъй видно
много повЕче от плътта -
Камбани сме, които бият, ...
  1007 
Аз долетял съм
от един отвъден свят.
Говоря аз за мойте
раждане и смърт.
Как долетял съм ...
  543 
За моето желание -
светът да стане по-спокоен и красив,
е нужно всеобщото прозрение,
че радостта я има и в живота сив.
Но душата ми гризе едно съмнение, ...
  826 
Сексът на поета
Две пламнали тела едно във друго
намират свойта светлина.
Две трупчета, целувайки се грубо,
не виждат идващата пустота. ...
  797 
Осъдени на обич са душите ни.
Защо живеем още във омраза ?
Пробожда ни жестоко всяка истина.
От болката - рефлекторно се пазим.
Красивите лъжи ги предпочитаме ...
  900  15 
Негови
Овчедушно християнство
не върви в света студен,
то си е ахмак-пишманство
за мозък мътно-заблуден! ...
  539 
***
* * *
Поезийо, о, майчице добра,
ти даваш на многочислените си деца - богоизбрани
твоя кръст до край да носят,
макар че все поетите са неразбрани...
  669 
Самотата не е за слабите хора -
тя е за силните, непобедимите!
Да крачиш, въпреки вътрешната умора -
това е единствено за ненаранимите!
Аз бях слаба! И какво спечелих? ...
  1179  10 
Битката на поета
Със своя демон в битка вкопчен,
той не познаваше света -
трънлив, ехтящ или порочен,
измит в потоп или в сълза. ...
  521 
Мамонично
Който иска да владее света, трябва да владее парите му.
Или да въведе нови правила за ползването им...
Парите движат света
и подържат живота, ...
  519 
Не съм Сократ, не пожелах Ксантипа,
на зарове със Бога не играех.
Не бях котак за чезнеща Алиса,
за договор със дявола нехаех.
Гуинивер не любих Ланселотно, ...
  3191  49 
В плен на пролетното слънце,
със светнали от щастие очи,
обичаме те, наш скъп живот,
силно, както никога преди.
Ще очакваме от теб и днес ...
  714 
Виждаш ли? Това съм аз. Показвам ти всичко, но и нищо.
Защото човек е малък свят,
изпълнен с емоции, чувства, мисли, копнежи.
Той крие в себе си дявола и ангела.
Затова коя съм аз дори вече не знам. ...
  545 
Тя бе даденост за всички нас.
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта. ...
  652 
Виждам смъртта.
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно ...
  546 
Живот и смърт
Животът ни, не е ли сън мъглив,
който към блатата ни повежда,
не гониме ли вятъра лъжлив,
отекващ глухо в празната надежда?... ...
  1157  23 
По Вълчо Камбуров
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите. ...
  637 
Може би аз разбрах какво би било -
всяка паднала маска от мен
би ми донесла още от това същество,
което все не може да докосне теб.
Може би знам, какво бе грешно тук - ...
  854 
Кръгът се затваря отново,
а по средата е дълбоката яма,
в която потъваш като късче олово
и изход от дъното сякаш просто няма.
Но винаги кръгът над теб се отваря ...
  875 
Грях ли е...
Чаша обич с глътка поквара.
Чаша болка с глътка обида...
Сълзи... Лед...
Полъх на поквара. ...
  816 
Страданието на поета
Душата на поета помни ясно
за мъки страшни, мрачни дни.
Страданието обаче е прекрасно,
ако в един нов цвят се прероди. ...
  535 
Мои
Не сте от многото, но пак сте много
и малцина сте, но умножавани,
не сте от него, но сте от на Бога,
но като секти заклеймявани! ...
  564 
САМОТА
Самота, ти раждаш болка и смърт в душата,
като жесток кинжал режеш месата
и тялото кървящо не те плаши,
а дълбоките рани те възбуждат към мъст. ...
  872 
Любовта на поета
Поетът музата не спира да ухажва.
Той носи и от земните цветя
и тя, засмяна, стиховете ражда
във неговата пламнала душа. ...
  1140 
Закусих свежи мисли
и надежда...
Налях си малко радост,
после тръгнах
по стъпките на старите копнежи, ...
  775 
Благодаря ти!
Господи,
ти си повярвал в мен!
Затова ми изпращаш изпитания -
знаеш, че ще намеря сили да се справя с тях; ...
  1204  11 
Предложения
: ??:??