3 711 резултата
от утре ще го опитам
това нещо с обичането
в по-малки количества -
да не ти разказвам деня си,
да не подскачам от радост, ...
  580 
Ще изтупам старите надежди,
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.
Ще ги просна на балкона - ...
  236 
Луната знае,
че не трябва
прекалено искряща да бъде,
да не засегне
с блясъка си ...
  619 
Ако ти си
снежна топка,
бих държала ръката си
студена,
за да те опазя ...
  628 
Не ме е страх
от твоята
черна страна,
дълго оцветявах
моята ...
  676 
Вселената шептеше, че завинаги ще остане.
Светът - че ще побърза и ще се върти безспир.
Завинаги, докато живота ми отмине.
Шептяха ми те и вярвах в тази красива илюзия.
Вярвах и живеех в този сън, в този блян. ...
  675 
Роди се там едно дете,
С очи безкрайни като море.
Не спираше да плаче,
Пълзейки като малко раче.
Майка й обаче търпелива, ...
  520 
Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
  803 
Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...
  395 
Жадна съм
Жадна съм за твоята целувка,
жадна съм за твоята милувка,
жадна съм за твоята топлина,
от сладостта ти да отпия ...
  370 
Стига в облаци летя,
че като дойде реалността,
като гръм те удря
и
падаш на земята с изпепелени крила, ...
  635 
Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...
  537 
Искам дъжд да завали,
да чувам всяка капка как в прозореца ми се разбива,
да напои сухите земи и живот да цъфти...
Така е и с моята душа,
сълзата бликва и се спуска по бузата, ...
  1056 
В една паралелна реалност
Докосването има памет
връщаш се всеки път като си тръгваш запоследно
А "не те обичам вече" е друг начин да ме накараш да се усмихна
В една паралелна реалност ...
  811 
Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени . ...
  494 
Не мога да рисувам,
а с думи те убивам,
като куршуми тежки
в сърцето ти забивам.
С думите рисувам ...
  499 
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
  1218 
преплува океана
за да ме намериш
рибарю
не ми хвърли въдица
за да ме нахраниш ...
  717 
Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли, ...
  1716 
От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...
  359 
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
  733 
Навън е празно, пусто, бяло,
висулките едва-едва блестят,
и сякаш времето е спряло,
единствено снежинките валят.
Земята се е сгушила, ...
  564 
Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...
  577 
Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...
  327 
Плувам по неволя на дълбоко,
а ти тежиш като камък на врата.
Не съм самоубиец, не съм...
  777 
Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.
  647 
Душата ми един метален звук.
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...
  546 
В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...
  474 
Пролетно момиче
Питаш ме коя съм аз
родената в люлякови нощи
пролетна обгърнала всичките цветя.
Гърдите пълни с любов. ...
  497 
Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...
  640 
Минувам по туѓи виножита
си ја преселувам душата
во еден мал куфер
и заборавам на сите камења
што дошле од блиску ...
  442 
поне едно е сигурно
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...
  934 
Моята зима е бяла!
Моята зима е тиха.
Покривите с белите калпаци -
уморени старци на късна седянка.
Пушат с лулите си - комини, мълчат ...
  788 
Не ги харесват тез жени
До болка непознати
Тайни в пазвата си скрили
Силни, властни
Над мъже сърцати ...
  1235 
Съжалявам за не малко неща в живота си,
но никога не съм съжалявал за това,
което е било, съжалявам единствено
за това, което можеше да бъде.
Съжалявам за това, което можехме да бъдем.
  617 
Не ме поглеждай! Аз не съм жената,
която в Рая ще те отнесе с крила.
От тези съм - да палят адски огън и с душата,
прогарят буквата си върху чуждите сърца.
Не ме гали! Стрелите страстни ...
  612  11  15 
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...
  323 
Тихо всички песничка си пеем
Дълбоко в снежната гора
Мечки, зайци и лисици
всички горски същества
Дядо Мраз пристигна в нашата гора ...
  446 
не мога да се освободя
от рѝмите (ранѝмите)
от приятелите - мнѝмите
от тежестта на годините...
не мога да се освободя ...
  248 
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...
  576 
Предложения
: ??:??