Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз, той и тишината...
Устните - тръпнещи в неравен ритъм...
думите - накъсват тишината...
Имаш ли Любов - не смея да те питам...
Коя съм? - Просто непозната!... ...
Епитафия
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде. ...
Сладки сънища с неочакван край
С жинътъ съ разведухми, пожизнену обачи,
щот разпрая, чи нимой ма трай.
Бил съм `ного зян и тъп съм, `начи.
Щом е тъй - развод и край! ...
До кога!
и наложи запор на парата,
отново живеем в сапунена драма
с актьори до болка познати,
които отново твърдят, че виновни ...
Научих се
Научих се,
научих се да бягам от суета и подлости човешки,
научих се да се боря сам-сама
и да оценявам собствените ми грешки. ...
Приказка
Със широко отворени слепи очи ще те гледам,
стъклен поглед в зениците ми ще свети...
И ще видиш как в безкрая на морето от лунни лъчи
бели звезди се стапят в ръцете ми. ...
50
спомените залезли са пред слънцето,
дори не попитали какво иска сърцето,
ограби ни то, настоящето,
отмина забравимо лятото, ...
Мрак над града
в призрачния мрак.
Клони, вятърно обрулени -
пукат, кършат се в такт.
Тихо пропълзява ...
Държавен ред
Нова политическа конфигурация
прилича изцяло на мутация.
Мутри кръжат около кабинета.
Комунисти строят минарета. ...
Едва ли
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.
От веригите следа оставена ...
Лек търся
Роди ме, майко, отгледа ме,
а сега не познаваш какво ми е.
Погледни ме в очите, майчице -
сърцето отдавна къса се. ...
Не искам...
Нали все още тъмно е навън?!
А и мечтата ми - така ли ще се изроди
във спомен, във една несбъднатост?
Не искам да си тръгваш. ...
Жената-войн
добра, жена
дух силен
на жената-войн живее,
дълбоко скрит ...