Ревността - тя те погубва.
Едно от нещата, от които разболееш ли се, няма спасение.
Война между доверието и съмнението -
Няма победители и победени, защото водиш война със самия себе си.
Опасно е да подлагаш чувствата на любимия човек и на себе си под съмнение. ...
Онази вечер бях безумно слаб.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...
В камината размесих след това ...
Осъмнал странник чака пред вратата,
неканен гост, дошъл незнайно откъде.
Отварям стаята, до болка ми позната,
стаята към моето заключено сърце.
А тя е чисто нова, бяло боядисана, ...
Знаеш ли? Напомняш ми на някого...
с това нежно ухание на канела и мед...
Пробуди в мен спомен за лятото...
водка-мартини с много лед...
Вървяхме по плажа... помниш ли? ...
Когато си сам и страдаш безмерно,
ти си последен в редицата,
ронят сълзи, крокодилски наверно,
и над честта ти се смеят кибиците.
Когато си пръв, напред се откъснеш, ...
Твоите устни попиват навсякъде,
твоят живот в мене тече.
Тиха, безмълвана придошла е от някъде
зората на твойто небе.
Но до мене те няма от толкова дълго, ...
Затворник съм на глупавия град.
От яд изсмуквам бледите си пръсти.
Коли и тротоари ме влекат
навътре в бурята и ми се мръщят,
а там е хаос, тракане и рев. ...
Приюти очите ми във своите очи,
първичен плам им дай, за да прогледнат –
слепец съм от изплакани сълзи,
пустиня съм от съхнещи копнежи.
Наричай ме стихия, лудост, вик, ...
Очите ми са замечтани, очите ми са изгледани -
да се взират в надеждите предано...
Обезсилена е под клепките вярата незрима,
усмивките ми, моите усмивки са толкова мними!!!
Сълзите ми, сълзите ми са чиста солена вода, ...
По пътеката бавно, пак ръка за ръка
или рамо до рамо - все така, все така.
Всеки ден накъсява общият път,
тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"
Ако някой за малко за почивка поспре, ...
Бесовете в пазви си ще скрия,
по треви ще стъпвам леко-леко,
щурите си мисли ще надвия,
с тъмно биле ще смиря сърцето.
Вятърът в полите ми се крие, ...
Не искам да търся очите ти в друга
Гледах дълго не видях такива
Не искам да търся ръцете ти в друга
Докоснах ги много - не намерих
Не искам да търся лицето ти в друга ...
Ден след ден минава, времето е винаги на ход.
Не пита, не се моли, просто си върви
със своя собствен код.
По кода го маркирам,
да помня от кога спечелила съм любовта! ...
Във вихъра на буйни страсти,
с езици парещи, като огньове властни,
пламтящи, пораждащи стенание,
погубват разум и съзнание.
Изпепелена, в чувствена омая, ...
Небе току-що излязло от нощта
и никога не закъснявало за среща,
небе ведро и студено призори,
пазач нощен без часовник.
И мислим, деца сме непораснали, ...