Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена. ...
Запя дъждът старинен мадригал
и клавесинено закапа от стрехите -
за този дом, в безлюдие замрял,
където молят за живот дори стените.
Протяга се край него вял денят, ...
От снимката ти някъде в албума
ме гледат две очи големи, топли,
едно момче, което с малко думи
успяваше сърцето ми да стопли.
На синия екран сега те гледам ...
Компасът ми не иска да те търси.
Стрелките се обърнаха наопаки.
Пред мене хоризонтите са къси.
Разхвърляни навсякъде - посоките.
Платната ми утихнаха безветрени. ...
С посвещение: Когато затворя очи, ти винаги си там, не си забравен!!!
Ако затворя днес очите си завинаги
и те запечатам на ирисна платка ревниво,
и не викам на живота - искам спомени, върни ми ги,
това ще бъде толкова красиво! ...
Една дума, една усмивка
и ето - аз съм в твоите ръце.
Не почувствах нищо от тази целувка.
Аз съм жива, но с мъртво сърце.
Къса пола и фатален грим. ...
Една сълза, от болката родена,
показала се първа, пълна със тъга,
и истината за лъжите в себе си поела,
минавайки, остава мъничка следа.
По краткият си път из нежна буза, ...
Скъпи мой,
очаквам те гореща
да се прибереш най-после от работната си среща.
Червеното бельо съм си облякла,
в чаршафите нетърпеливо вече съм го свлякла. ...
Ало, здравей!
Ало, здравей! Не затваряй веднага!
Просто искам да чуя гласа ти!
Искам пак да ти кажа, че без теб ми е пусто
и колко много боли ме от моите чувства! ...
Когато се спусне нощна завеса
и моята уличка се обезлюди,
когато отново ме омагьосаш
и цветна градушка над мен завали,
когато над мен с шумолящ пламък ...
Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои, ...
ХИПЕРБОЛА
На всеки жизнения път е интересен.
Той ту широк е, ту пък много тесен...
Ту слънце радостно с любов те поздравява,
ту страшна буря се в душата разразява. ...
Ангелите на земята в чeрно са облечени,
за да скрият от мрака душите си на болка обречени.
Крилата им са счупени.
Ръцете им са в кръв.
Устните им изпепеляват. ...
Денят уморено притваря клепачи,
за спомени сладки да тръгнем на лов!
Щурците да вземем за наши мариачи,
ела и готова бъди за любов!
Нощта похотливо обгръща телата, ...
Не искам да те има, но остана
по-пареща от огъня в кръвта ми,
по-ледена от тръгващата зима,
изровила от себе си страха ми.
Не искам да те вдишвам, но без въздух, ...