Стихове и поезия от съвременни български автори
Греховно
грешките във мене рефлектират.
Тъжен си? Защо мълчиш?
Емоциите и мислите умират.
Прегреших със себе си, не с теб, ...
Под тихото бръмчене на снега
Заспиват ветровете
На пейката самотно е прострял деня си
Мъничък човек в поезия
Гълъбите тичат да кълват ...
Пречистване...
Пречистих прахта от душата, попих със смях кървящо сърце...В скрина набутах грубо тъгата... очи повдигнах към синьото небе...
А то ми се усмихна...тих ветрец погали ми косата... ...
Чаках... а ти не дойде
в който тебе дълго чаках.
Но ти така и не дойде при мен...
Наранена бях и много плаках!
Помня също как болеше, ...
Зареждам се
Душата ми е празна.
Само стъпките кънтят.
Разхождат се по детските ми коридори
и спомените тихичко шептят. ...
Отново...
Отново смаян без дъх на ъгъла стоя с онази празнота...
Ти се усмихваш и разтапяш онзи лед в мен...
Поемам глътка въздух и продължавам напред сам.
Вече нямам посока, нито пътеводен знак, а загубен вървя... ...
Какво за теб е...
Какво за теб е мечтата?
Едно недостижимо,
но до болка желано щастие.
Какво за теб е щастието? ...
Приказка за любовта.
Приказка вълшебна е любовта.
Всички я прочитат все някога.
Където и да си по света,
тя ще те намери ...
душа
където се ронят сълзите ми,
тази вечер аз те загубих
и душата си пред дявола погубих,
кажи - защо от твоите очи ...
Живота отне от едно невинно и малко дете
да оставям мокра следа,
да се стичам надолу,
да падна тежко в пропастта.
Не, размислих, не искам да съм сълза, ...
Самотна песен
песента, с която протягам ръце да те прегърна.
И хора заобикалят ме отвред,
но ще се скрия пак зад ъгъла, за да те зърна.
Нощите минават бавно, ...
В болката е силата
и виждаме невинни имена,
и казваме си: "О, времена, о, нрави"-
с утеха повярвали, на ниска цена...
А там, с усмивка те наказват ни, ...
Ръце...
Дъх на любов, хладни постели,
по стената пробягва лъч светлина,
колите режат нощта онемели,
окъпани в бледата, пълна луна. ...
Поле от минзухари
Красиво е, но сякаш е мечта.
Сякаш времето живота изпревари
и съм в свят, невиждан досега.
Усещам нежно полъха на цветята, ...
Земя
в света.
Слънчева планета -
къс от вечността.
В огромния всемир ...
Метал и глина
изкови го звънко (с мъжки, силни ръце),
нажежено до бяло (сега се оформя),
потопи го в спомени (така се запомня).
Сложи го в глинено тяло (идеално изваяно), ...
Душата на дете
едно дете само в бялата стая,
не го прегърнаха нежни ръце -
те липсваха, бяха далече.
Самотата в себе си криеше, ...
Раздвоена!
И на друга се правих.
И чувствата си излях.
И за лъжите забравих...
И единственият мъж беше. ...
Перфиден свят
от които настръхва денят?
Аз се моля за лебеди - още
да танцуват ефирно в съня.
За какво ми е хорската злоба, ...
Край
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога -
май станах палач.
Наметнах забрани, ...