Стихове и поезия от съвременни български автори
Има ли те?
Или те измислих?
Още вярвам в чудеса.
Моля те,
ако си истина, ...
Напразно очакване
(посветено е на майка ми, след смъртта й)
В душата ми отеква тъжен звън,
а болката засилва се отново
и споменът, по тебе спотаен, ...
Когато си отивам от света
едно аз искам само...
Да пипна пак чужда жена,
без мойта да узнае...
А де да можех, не само да пипна... ...
Момичето с тъжни очи
в очите дъгата блести,
но гледат те тъй унесено,
сякаш, че нещо боли...
По миглите слънцето бяга, ...
Не ме чети!
Не ме чети, и днес е болка.
Не ме мисли! Аз още съм сама.
При мен очите си не спирай,
от слепотата ...
Бананова република
с латино сериали
се "ограмотява",
току-виж сме станали
"бананова" държава!
Нежна брезичка (Из „Животът, какъвто е ...")
Нежна брезичка
ражда от листата си
слънчеви лъчи...
Болка
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...
Със сълзи на очи
Болят ме вече и очите.
Откажи се!
Много са! Къде да си продам сълзите?
Будя се със сълзи на очи и лягам пак така. ...
Слънце, вятър и луна...
съмва се, а после мрак се спуска пак,
вали водата, после в кал затъва,
а после пеква слънце и става сухо всичко пак.
Луната - цяла свети, после пък я няма, ...
Там, високо над полята
води текат, надолу бързат.
Устремени са към низината,
не ще пред нищо те се спрат.
Там, високо над полята, ...
Стихче за отказване от брак
ще ти бъде трудно, помисли, човече!
Ината ми и твърдата глава не ще сломиш
с любов и цвете...
До късно аз обичам да поспивам, от готвене ...
"След 10 години"
Приятели останахме за цял живот.
Събра ни казармата - нашият университет,
в който бяхме изпратени от народа.
Влязохме различно умни момчета, ...
Хармония
Изведи душата ми навън,
по улици позорни, скъпа горест!
Порязан нека бъда от очите,
жадуващи за мойте рани. ...
Поема за Стоиловия род
в Тракия, от слънце огряна.
Залюбил я Тодор чобанин,
беден човек, от рода Яневи.
Взел му Господ очите, ...