Стихове и поезия от съвременни български автори
С многоточие...
Не знам защо напред (прогресът) е добро.
Не знам дали съм тук... или пък няма ме...
Не знам дали, защо, изобщо...
А нима в познанието има смисъл? ...
С поглед
търся светло в тъмнина.
С поглед тъжен, неразбиран,
гледах в твоята душа.
С поглед празен аз потъвах, ...
Коледата невъзможна
където щастие не съществува,
където може би е закъсняло
или на подлости робува...
Съдбата им чертае път необратим, ...
Вечно с любовта се подиграваш
залюбваш я и бързо я забравяш.
Лудо уж обичаш, а раняваш,
тъжно след себе си сълзи оставяш.
Красива си, нежна и прекрасна. ...
Песента за смъртта
Тичах, много тичах,
бързо дрехите събличах,
по маратонки само тичах.
В паника и страх се обличах, ...
Жена за грях
За миг от безкрая
ледено студена с ледена душа,
може още да изглеждам жива,
но сърцето ми вече не тупти - ти спря живота в мен.
Виновен си - ти всичко в мен уби ...
Парят като шамари...
думите обидни.
Кипи кръвта ми
от болката в гърдите.
Все аз съм лошата, ...
Такъв
ти се появи и запали всичко това.
Искрата пламна и получи се магия -
сега огъня свети вътре в моята душа.
Енергията между нас сега преминава, ...
Приказка за листа (на Рени по Недялко Йорданов)
Обгръщаш
И тихо поглъщаш
На думите шепота крал.
Поглеждаш ...
По детски обичам!
да бъдат поръсени със прах,
кой каза ти, че са, за да обичат?!
Още си малка, не познаваш този свят! "
Аз пък мисля, че всички обичат, ...
Заклинание
не си ли спомняш как обичам.
Силно, чисто като пролетно кокиче,
но без слънце ще увяхна.
Със сърцето ми се случи, ...
Мразя те!
с парещите от любов ръце,
когато шепнеш мили думи
и търсиш моето лице.
Мразя те, когато търпеливо чакаш ...
Ут мъка й са гътна!
Белким най-пудир са гътна…
Драснату уж било, ама може
ей тъй на! Внизапну да са врътна...
Мъка ми й! Ни искъм веч да вида ...
Другата приказка
ми вливат
пожари.
Тръбичка..
Мехури... ...
Ром бронзира си живота
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...
На батко
Открехнати врати все още чакат
да се завърнеш в нечии сълзи.
Горят в онази стая кандилата.
Но все по-рядко. ...