Стихове и поезия от съвременни български автори
Тя
отде да взема сили за това,
да пренебрегна странните си чувства
от него да се отрека?
Че тя е негова - не искам и да зная, ...
ЛоКално
Твърде много
съдоразширяващи
обстоятелства.
Локви от смърт. ...
Децата на мъката
Усмивка тиха и сломена
във въздуха лети.
Очите тъжни и студени,
в съзнанието хлад струи. ...
Муза
и вече мися, че я намерих, малко късно.
Не е толкова трудно, колкото да оплетеш блуза
и не като прането много мръсно.
За това, че който търси намира ...
Ти за мен си...
В началото не знаех какво е това усещане.
Не си представях, че ще се влюбя в теб -
този, който бе за мен поредната играчка,
подхранваща женското ми самочувствие. ...
А луната ли?
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба. ...
Не бяхме галеници на съдбата...
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.
Без страх горяхме жертвено на клада, ...
Пилея се
колко сълзи за теб пролях.
Готова на всичко, дори на смъртта,
да, за теб съм готова дори да умра!
Аз се раждах в съня ти и после умирах, ...
Епилог
Откривах красоти с притворени очи
Ограбена от истини „прекрасни"
Раздавах пламъка на своите мечти
Посрещаха ме със стени обрасли ...
Кълнях се
Никога не е било никога.
Никога - звучи ми някак си нахално
за моментите, които предстояха или идваха.
Черният принц се завърна
Черният принц на самотата се завърна.
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик. ...
Изгубена любов
Свят различен и жесток,
живот труден и дълбок,
съдби незнайни и несподелени,
пътища, обречени да бъдат разделени. ...