Стихове и поезия от съвременни български автори
***
как ще разбереш
високата цена
на радостта?
И не се ли радваш, ...
Какво да правя
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.
Казвате ми да се пооженя, ...
Нощно дихание
денят изстива, а нощта смирено
очаква своя час, за да излезе
и в следващите часове тя да навлезе.
Тогава сякаш времето изтича, ...
Моят страх
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е... ...
Въпрос
пред вятъра, обрулил моите листи,
пред вятъра, отнел една мечта,
която бе за мен безумно близка?
Къде е оня порив за борба ...
Страшно е...
когато събираш костите
на умрелите си мечти,
за да съградиш
подобие на стих... ...
Планината как да изкача
Сивотата ме обсебва,
пуска пипала.
В душата те се впиват,
не мога да ги отсека. ...
Феникс
разкъсвайте сърцето ден след ден...
Аз, любовта си жива ще запазя,
изгаряйки на кладата във мен!
И от пепелта ми, пак любов ще никне, ...
Кома
свободни в своята дива природа,
миех краката си от хорската тиня
и стисках в шепи сърцето си.
Събираха се облаци в очите ми, ...
Зададох толкова въпроси...
как сърцето учестено и задъхано тупти?
Как в очите ми сълзи напират, виждаш ли?
Как гласът ми глъхне в тъмното?
Кажи, усещаш ли у мене трепети, ...
Тръгна си
Чаках те, реши да се сбогуваш.
С измамна обич ме залъгваш,
виках те, но ти мълчиш, не чуваш.
Получи всичко, любов и страст. ...
До мен си
До мен си ти, целуваш ме отново,
на всички богове благодаря, до мен си.
В прегръдките си те задържам здраво -
не, няма да си тръгнеш ти отново. ...
Смяна на сезоните
Мирис на зелени водорасли,
подронен пясък под краката
и кацнал гларус върху рамото на лятото.
Безумната логичност на нещата, ...
Любов
но не е образ, за да го фотографираш,
любовта не е предмет, за да го докоснеш.
Любовта не е игра, която да изиграеш,
тя дори не е песен, за да я изпееш, ...
Затворник
Затворник съм сред хиляди стени.
Скитам се в хиляди кошмари.
Не спирам да поглеждам спомени.
Отправям поглед към изгревите бели. ...
запечатано с...
оставям топлината да ми шепне,
да ме грабне цял.
Поглеждам през прозореца - не вярвам ,
кога ли толкоз сняг е навалял? ...
Празнична среща на "Откровения"
откровенска среща се задава
и пак ни тя сближава.
Душата си разкривам
и пред Вас се аз откривам. ...
Вкусът стипчив с вино да полеем
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...
Загърбвам спомени ненужни, прашни, ...
Доде ми!
Ей тъй пък на, напук на диванетата.
Ни мъ интерисува думичката срам,
кугату става дума за пуезия.
Ша бълвам думи, как си искам. ...
Миг
Мълчи сега!
Не казвай нищо,
не разваляй мига!
Той е пълен с красота. ...
нов диалог
Кого би могло
спокойствието да убие?
Откъде да знам,
нали към това се стремим. ...