Обградена от тягостен мрак,
между тези четири дебели стени,
очаквам твоето присъствие пак,
сълзите с мечти да смени.
Явяваш се пред мен почти реален, ...
Със сълзи във очите аз изпращам
последните ти стъпки във нощта.
Със кървави ръце прегръщам
изчезващата сянка на деня.
Ръцете ти сега ще галят друга. ...
ЖИВОТЪТ МИ Е КРЕХЪК ЛИСТ ОТ СЛЪНЦЕТО ОГРЯН,
НО КАТО КАМЪК ТЕГНЕ ТРУДНИЯ ВЪПРОС В ДУШАТА
ДАЛИ ЩЕ ГО ПРЕКЪРШИ НЯКОЙ БЕСЕН УРАГАН,
ИЛИ НАЕСЕН САМ ЩЕ КАПНЕ КРОТКО НА ЗЕМЯТА?
Вече те няма до мен,вече си сън,
слънцето грее,но сякаш е мрачно вън,
времето е топло,птичките си пеят,
децата се радват,скачат и люлеят...
Аз също съм дете!Но явно пораснало, ...
Така и не посмях да ти кажа
колко искам да съм с тебе...
Може би ме беше страх
да не би да те обикна и накрая пак да бъда наранена...
Но всъщност аз вече те обичах ...
Красива ли съм тази вечер в бяло?
Преди повтаряше,че много ми отива.
Не си се променил.И аз не съм..изцяло.
Животът научи ме на предпазливост.
След теб,по много други се увличах. ...
Понякога, тъй както си стоя,
без да искам, сам си разговарям.
Раздвоявам се. Това не е шега -
дори понякога се разтроявам.
Нервната система ми е в ред. ...
Истината се живее в път дълъг и суров.
Духовното око на някой e отворила.
И шества по света, преплетена с любов,
тъй ласкаво и мило проговорила.
Полулюбов и полуистина човешка ...
*Да са чите фниматилно и с чуфство, а по възможност и на Сивирняшки диалект:)
Седнала е баба Въ̀рба,
нищо, че е малко щърба,
как парици да изкара,
да помисли, че е стара. ...
Светофарът на живота свети вече само на червено,
но мечтите ти не питат стар си или млад.
Чакаш... няма го очакваното тъй зелено,
чукнеш ли шейсет, ставаш ти нерад.
Много хули, клевети душата среща, ...
Луната нежно бледа, изгората си отново изпраща
и тъжно залеза гледа... а Слънцето познати пътища хваща.
Дали вече не му е додеяло в образа и блед да се оглежда,
дали за разнообразие зажадняло, друга Луна не заглежда?!
И от терзания изпита, линее на небосклона, ...
Аз знам, че е мечтание и сън,
но в мислите ми тя е жива...
любов, преляла в чуден звън
с потрепващите листи на салкъма.
Откъсвам лист по лист, броя ...
За мен ли беше чашата с отровата,която изоставих недокосната?Погребах във живота си прокобата,която ме направи рогоносна...............Ще седнеш ли до мен? Ще потъжиш ли?Тъй както някога го правехме. Сами.Ще ме наметнеш ли със мъжките си ризии ще избършеш ли горчивите сълзи?Аз няма дълго да се цупя. ...
За първи път в живота ми се случи,
срещнах човек, който искаше да ме научи.
Да обичам страстно, да живея и да се усмихвам, без да страдам.
Но уви, сърцето ми не искаше да чуе и аз продължих да бягам.
Към нищото, към онова, което ме теглеше все назад... назад. ...
Как да върнем лятото обратно...
Как да върнем топлите дни...
Как да се пренесем сега на брега на морето
и да потънем в топлите морски води...
Как да върнем дните на радост, ...
Ти изпокъса струните в душата ми.
Обърна всички образи наопаки.
Накъса на парчета същината ми
и много некадърно ги съши.
Ти не успя да ме направиш своето ...
Вървя смутена в този слънчев ден
по улицата, пълна с толкова лица.
Минават всички покрай мен
с доволни, весели сърца.
А аз усмивката забравила съм там, ...
Пияница съм! От живота пия!
И таз зависимост не се лекува!
Гледам ги трезвите - луди са тия,
що в казана-живот не им се плува!
Пушач съм! Спомените пуша! ...
Кажи, любов, защо мълчиш,
защо не ми говориш вече??
Знам, за всичко мен виниш,
виновна съм и за това си ти далече!
Съжалявам, скъпи, че не ти повярвах, ...
Тъжна ли?... Няма я в мене тъгата,
прероди се във обич по спомен за теб,
претъркули се лятото, дойде листопадът
и донесе прекрасния, новия ден.
Тъжна ли? Как? И защо да съм тъжна? ...