Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Разбита илюзия

РАЗБИТА ИЛЮЗИЯ
Ти смееш се, за миг забравяш.
В безпаметност минават дните ти.
Ала не „щастие" чета в очите,
а от тъга съзирам там следи. ...

vanila_n

Поезия » Любовна

1.7K 6

Малки прозрения

Малки прозрения
Банално е да пееш за любов,
за мъката, за тежките раздели.
Чувства всякакви бушуват в теб -
от първата ти глътка въздух са поели. ...

IvPif

Поезия

1.9K 3

XXX

Morena, помниш ли
уханните цветя
закичени в къдриците
на есента
и нощите ...

иванпечев

Поезия

956 4

Безвъзвратно

БЕЗВЪЗВРАТНО
07.05.2003г.
Усещам в мен горчивина
и сякаш нещичко се скъса.
Безвъзвратно се изгуби във вечността. ...

vanila_n

Поезия

937 6

Болката от любовта

Болката от любовта
Мрак се спуска над града,
така студена е сега нощта,
сърцето ми е ледено като скала,
ранено като малка птичка без крила. ...

mishlenche

Поезия

1.9K 6

Нoщ

НОЩ
Загадъчно се спуска над града.
Покрива всичко в тъмнина.
Отминал неусетно е денят,
проправил път той на нощта. ...

vanila_n

Поезия

754 3

БЕЗВРЕМИЕ...

... Безплодни опити да галиш нежно
оставят празна диря, щом ме докосваш,
окаменели устни, самотно-ненапити...
застинали са в хлад, безмилостно жигосващ!!!
И ледените пръски, бодящи във очите, ...

Jane_d

Поезия

1.1K 15

НЕПОРОЧНО

Тиха нощ полусенки размазва,
в люлка нежна полюшва телата.
Плахо мракът копнежи изказва
и почуква страстта на вратата.
Стъпки бързи... Загадъчност дива ...

dar4e_to

Поезия

1.1K 21

В такава нощ...

В такава нощ, небето побеляло от звезди,
луната златна от надежди е притихнала.
В очите, тихото пристанище за птиците,
в гнезда от обич съм ги приютила.
Шептя им думи, понятни само за крилатите, ...

Djein_Ear

Поезия

920 10

Би трябвало да е било любов...

Знам за един град, където си вечно млад!
Знам, че в него любовта кипи,
но знам, че тя може да те погуби...
Знам, че от там пиеш ли вода ,
с него се свързва твоята съдба. ...

florr

Поезия

1.6K 1 3

За мен е чест

Какво писмо получих днес!
Прочетох го със интерес.
Във него съм глупак злочест!
Научих че съм стар, дебел.
Макар и да се пиша смел, ...

Ангар

Поезия

924 6

Оптимистично

Слънцето радушно се усмихна,
на оскотялата ми ледена душа
и заспало в нея се пробуди,
чувството за обич, радостта.
Сърцето ми политна в небесата ...

IVETO_tattoo

Поезия

687 6

Море от любов

МОРЕ ОТ ЛЮБОВ
В морето ти остров създадох.
Да стана твой поданик исках.
Дари ме със тази награда
и ето, вълните ме плискат. ...

fric65

Поезия

1.3K 4

Полицай

ПОЛИЦАЙ
Погледи приспани.
Ястия студени.
Утрини обрани.
Мъка спотаена. ...

fric65

Поезия

3.8K 3

Изповедта на Салиери/по филма"Амадеус"

Изповедта на Салиери
(по филма"Амадеус")
Измъчвам се от завист, като от проказа.
Намразих си ръцете и слуха.
Но благовея пред екстаза, ...

fric65

Поезия

942 1

Бивша жена

Не ме гледай, а просто ме прегърни,
не казвай нищо, леко ме целуни.
Затвори вратата и си върви,
знаеш, че пред теб няма да пролея сълзи.
Не ме съжалявай - и без теб ще се боря в живота, ...

florr

Поезия

2.3K 12

Меланхолично

Не на сълзите! Плача!
Не на тъгата! Тъгувам!
Не ма любовта - обичам те!
Често плача за тебе! Тъгувам до късни
зори! Здрачът ме гали, вместо да ме докосваш ти! ...

bubenceto199

Поезия

862 1

Поетесата-дете!

"Думите редиш във броеница -
малки бели перлени зрънца.
Всяка дума е една искрица
нежност, обич, вяра, чистота!
Чувствата си в стихове подреждаш ...

Сабрина

Поезия

1.4K 12

Върни ми ключа

Върни ми ключа от сърцето ми.
Защото във него ти вече не си.
Върни ми очите, лицето ми,
всичко назад ми върни.
Върни ми и моята истина, ...

Сабрина

Поезия

1.2K 4

Невинно щастие

12 пропилени мига,
12 разпилени трепета,
желание се в мен надига
и разпръсва нежни шепоти.
Много крехки са стените ми ...

Сабрина

Поезия

876 3

Разби живота ми

Падна снега и се стопи! Споменът в мен
остана да гори! Помня първата ни среща!
Помня как ме заплени! Не забравям, че
най-добър приятел ми беше ти! Но боли!
Ти ме забрави и май ме намрази! ...

bubenceto199

Поезия

1.1K 1

ПРИЯТЕЛИ

Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата, ...

valiordanov

Поезия

944 9

Има хора,които не спят...

Има хора, които не спят
и стоят сами на угасена лампа.
Нощта носи спокойствие и тишина,
но безпокойствата им - държат очите отворени.
Не спят... клепачите им стоят ...

lunna_sianka

Поезия

1.3K 20

изворът

изворът
затвори пътеките ми
завърнах се
по спомен
там имах избор ...

ЧАР

Поезия

790 5

въгленчета

тягостна жега
зной
мушици дребни
я използват
и пропълзяват ...

ЧАР

Поезия

740 4

чу ли

чу ли
незабравимо чуруликаща
сладкопойната чучулига
набра скорост
и разпука ...

ЧАР

Поезия

730 4

Лудост ли е

Лудост ли е
Когато думите не стигат –
какво да правим в този случай?
Недоумяващ взор се вдига
към небосвода – ниско схлупен. ...

Нада

Поезия

781 1

Тази нощ

Тази нощ
Тази нощ ти не дойде.
Тази нощ на тебе обрекох.
Тази нощ със много звезди,
тази нощ на теб подарявам, Човеко! ...

Nella_gold

Поезия

683 1

Недей ме пита

Недей ме пита
Недей ме пита колко те обичам,
не чакай отговор от моите уста.
Погледни ме във очите и опитай
да намериш сам ти отговора за това. ...

Севичка

Поезия

1.7K 1

Може би

Може би…
една звезда в мен
докрая ще блести.
Може би…
едничка песен в мен ...

Nella_gold

Поезия

739 1

Аристократка

Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край. ...

катеринарина

Поезия

968 11

НЕОТВОРЕНА ВРАТА

Навън почуква вятър леден,
а аз си мисля, че си ти.
Навън молба отправяш бледен,
а вятърът тъй нежно ми шепти!
Навън донася някой пролет, ...

тюркоаз

Поезия

688 6

Нали не те обичах

Нали не те обичах?
Нали си казвах, че не те обичам?
Нали за мен не значеше ти нищо?
В любов към теб не исках да се вричам,
та нали не можех вече да обичам! ...

Севичка

Поезия

978 2

ОМАЙНО ЛЯТО

Нашето лято тръгва със захлас,
толкова омайно и с екстаз!
Пълно с много ласкави лъчи,
ти, чаровнико, ги улови,
само върху мен ги разпръсни! ...

тюркоаз

Поезия

636

Заблуда

"ТежкО на онзи, който открадне малкото на тигъра,
тежкО и на оня, който лиши една жена от заблудата й."
Хафиз - персийски лирически поет от XIVв.
ТежкО ми!
Убих заблудата, ...

PLACEBO

Поезия

791 7

ЖЕНА

Бъди нежна и сияйна,
като звезда небесна
или скрита и потайна,
като тъмна бездна!
Бъди пламнало огнище, ...

тюркоаз

Поезия

681 3

БЕЗНАДЕЖНОСТ

БЕЗНАДЕЖНОСТ
ОГНЕН ЗАЛЕЗ ПЛАХО СЕ РАЗГРЪЩА,
ПЛАМВА В УМОРЕНИТЕ КРИЛЕ,
В ДУШАТА МИ СЕ ВЛИВА ВСЕМОГЪЩА
СЯНКА, ЧЕРНА, ДЕТО МЕ ПРОКЛЕ... ...

feumi

Поезия

1.4K 1

Аз исках...

Аз исках много повече от шепа вълна,
а ти така и не усети, не разбра,
в ръба на самочувствието си се спъна
и всичко в миг се разлетя.
Аз исках много повече от шумна вечер, ...

dodic

Поезия

883 9

Защо сърце..

Защо, сърце?...
Защо, сърце, ти отново се влюби?
Нали ти казвах, че пак ще боли.
Жестоката битка отново загуби -
сега недей да ме питаш защо ти тежи. ...

Севичка

Поезия

1.5K 1

Понякога...

Понякога съм плаха,
отчайващо съм мила,
в душата имам стряха,
ято птици приютила.
Разбудя ли сетивата ...

Етчи

Поезия

966 14

Стихове и поезия от съвременни български автори

Разбита илюзия

Малки прозрения

XXX

Безвъзвратно

Болката от любовта

Нoщ

БЕЗВРЕМИЕ...

НЕПОРОЧНО

В такава нощ...

Би трябвало да е било любов...

За мен е чест

Оптимистично

Море от любов

Полицай

Изповедта на Салиери/по филма"Амадеус"

Бивша жена

Меланхолично

Поетесата-дете!

Върни ми ключа

Невинно щастие

Разби живота ми

ПРИЯТЕЛИ

Има хора,които не спят...

изворът

въгленчета

чу ли

Лудост ли е

Тази нощ

Недей ме пита

Може би

Аристократка

НЕОТВОРЕНА ВРАТА

Нали не те обичах

ОМАЙНО ЛЯТО

Заблуда

ЖЕНА

БЕЗНАДЕЖНОСТ

Аз исках...

Защо сърце..

Понякога...

Опашка