4 971 резултата
Събуди се слънцето, с нежност погали луната
тя избледня в прозрачна красота.
Първият лъч нарисува силует на гората
вторият, хвърли сребро и проблесна река.
Със невидими четки слънцето взе да докосва ...
  362 
Южнякът стопи и последния спомен от зимата
от слънцето късчета взе и разхвърли в поляните.
С най-синия цвят нарисува небе за любимата
мечтаната пролет, кралица зелена в сезоните.
Дървета облече в чисто и бяло ухание ...
  317 
Утро е, красиво като пролет.
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.
Птиче ято чурулика дръзко ...
  1616 
Разпусна си косите пролетта
и побеляха паркове, градини,
разхубави се старата гора,
видяла лоши и добри години.
И върнаха се птиците от юг ...
  508  12 
Излизам отвън на терсата
и виждам, още два блока поникнали,
протягат терасите си настрани.
Поглеждам към останалите цветни блокове и си казвам-
Явно блоковата градина се разраства. ...
  411 
В таванската стая подът е дъсчен
и в него е крива дъска.
Щом я наместя и с пирон я забия,
подреден е отново светът.
Аз стоя и просто си гледам, ...
  406 
Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...
  306 
Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло ...
  418 
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
  758  11 
Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо ...
  256 
Грее слънце
Взех от огненото лято
лъч за моята душа,
взех крила от волно ято
и политнах над света. ...
  325 
Потеглям, полетът е дълъг и с крилата ми измършавели
Той шега не прави,
Протегвам, поглед устремен надолу към целта, целта,
В която той отново ме застави
Да кълва земята със провлачен ум, ...
  507 
Облаче блестеше,
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...
  423 
Веднъж слънце да изгрее.
Топъл вятър да повее.
Да зашуми гората,
да избуи тревата.
Весел кавал щом засвири, ...
  305 
В следобедната тишина отеква птичи крясък.
И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи
Обсипват витите алеи със седефен блясък...
И времето лениво е...
Зареяла съм поглед над гората, в небосвода, ...
  486 
Във битката за пролетта
воюва зимата със Март.
Събира Марта челядта
и го обръща на хазарт.
Преди обяд е буря, сняг... ...
  442 
Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
  584 
Градът почерня под нощния купол
От блясъци парят очите
Отгоре в безкрая близнаци и лъвове
В придворен поклон пред колесницата
В която товари с мечти и надежди ...
  861 
Виж го, Майкъл, май че спи! -
гледаше го плах клошарят -
Що ли дири до казана?
Виж го, Майкъл, май че спи...
Я, защо е толкоз бледо? - ...
  411 
Боже, ти ми обърка името с нея.
Беше веднъж, само веднъж, но бе странно.
Понякога ми се иска да съм мъхът,
който сте стъпквали заедно.
Понякога ми се иска да съм дъждът ...
  809  12 
Сърцето ми откъсна
Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
Като рисунка на дете,
рисувана сред зима! ...
  347 
След часове среднощни размишления,
заспивам най-накрая аз,
но не за да достигна възвишения,
а да сънувам същия кошмар
И цял във пот се пак събуждам, ...
  314 
В гората
Изтегнах се в гората дива...
А Пролетта край мен цъфти.
В небето синева красива,
край слънцето се настани. ...
  258 
Думите нашепват любовта,
но тя е лесно наранима...
От думи, които свързвам със неща.
които сякаш правят ме забележима!
Думите нашепват доброта, ...
  852 
Хей, Лебед, спри да плуваш в езерото черно,
отдолу сякаш почва да кипи,
навярно то на грация е бедно,
и няма да си Лебед вече ти
  312 
Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна: ...
  597  11 
О, ярки слънчеви струи
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак! ...
  448 
Там всеки ден е толкова прекрасен,
събуждам се, и в кухнята на масата,
откъснати от баба до асмата,
с овошките и няколкото праскови.
Една панерка със узрели праскови ...
  1647 
Заварвам всяка нощ
в една и съща сцена,
майсторски изпипаната постановка
режисирана от нашата Вселена.
Само вятъра преборва тишината, ...
  843 
Любовта на дъжда
( моята любов )
Събирам се във лявото ти джобче.
Оставям и пространство на инат.
Прегръщам те с любов, звезди и… копче! ...
  1528 
Вечер край морето
Навънка бавно дойде Вечерта,
по стръмните пътеки край морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Замигаха зеници от Небето. ...
  311 
Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...
  456 
***
И свикнах ей така… Да те обичам…
и с обич във душата ще вървя,
с несресаните мисли на момиче,
със вяра и любов... и със душа.
Научих се! И мога да обичам. ...
  975 
Ще си редя аз стихове и прози
напролет, в селска къща, чак до три,
а в утрото ще срещам с „Бог помози”
овчарите към близките гори.
Поляните, в които се разлиства ...
  415 
Бездомни облаци се движат
по вселенското небе.
И ветрове за тях се грижат
по въздушното трасе.
Закриват слънцето с пердета- ...
  305 
Един от есенните дни
Един усмихнат слънчев ден,
от мен прогони Есенето.
По майчински общува с мен,
не както е у нас прието! ...
  292 
Събудих се, стъклото делеше ме от свят,
който се въртеше в пъстър кръговрат.
Така бе всяко утро много дни поред.
Веднъж обаче станах и бяло беше вред.
Замръзнали сълзи валяха от небето ...
  328 
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Когато дойдах тука да живея,
аз просто бях на края на града...
В полянките с децата си лудеех
и като тях се радвах на света. ...
  256 
Мечтая си за теб както Орфей за Евридика,
топлите спомени шептят ретроспективно.
О, Любов неземна, плаха и неудържима,
приласкаваш ме нежно в обятия далновидни.
Ти - Сирената на моето жадувано битие, ...
  504 
Къщите снегът затрупа
и колите, и дръвчета,
и под стъпките ни хрупат
весели добри звънчета.
И си казвам тъй: защо ли ...
  327 
Предложения
: ??:??