41 832 резултата
Облаци
Облаци са надвиснали над жарта в ранен юни.
Ще отвори врата нечий праг с топли думи.
Ще намери кафето моята притеснена умора.
Ще я покани да седне на светло асмата на двора. ...
  614  16 
В живота може да не съм избрал правилна насока,
но ще вървя към своята посока
и ще нося на гръб своята съдба толкова жестока!
После сам се питаш имаше ли някакъв смисъл,
винаги ще минава тази мисъл, ...
  526 
Послание
Дали обичаше ме - не разбрах.
Да те попитам не събрах куража.
Но верен аз на тебе бях,
макар и без да ти разкажа. ...
  1062 
Попитай.
Не, че нещо ще разбереш.
Какво е следата от полет на птица?
Сянка?
Но има и сянка на самотно дърво. ...
  604 
Обичам да се крия във сърцата...
Да слушам тихо как туптят...
Да виждам болката, която те претакат,
преди да стане тихо и заспят...
Обичам да отпивам от кръвта им... ...
  1810  27 
Седефен копнеж посипва луната
на нощта върху голото рамо.
Серенада с вълните
тихо вятър припява,
гларус в мрака изплаква. ...
  842  17 
Вкопчила съм се
в една яка нишка от паяжина.
Знаеш ли,
че може да издържи до 5 тона?
Не че толкова ...
  517  14 
Изгубих си либидото по пътя
във търсене на мъжко съвършенство.
Така и не усетих как настъпи
финалът на желаното блаженство.
Разтече се в ръцете ми нектарът ...
  4713  48 
Нека бъде светлина и с
нова жажда аз се възродя.
Защото жаждата ме кара
да търся,
в себе си да диря, ...
  568 
Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...
  834  17 
Безгранична болка
пулсира в мен сега,
сърцето ми е пленено
от болезнена тъга.
Сълза подир сълза ...
  1392 
Как искам да не виждам нищо,
безпътна в пътя си съдбовен да вървя,
как искам да не те обичам,
да си виновен без вина.
Как искам да не влизам в тунела, ...
  552 
Привечер. Зàдуха. Въздухът не да го режеш - на залъци да го късаш. Бели градоносни облаци се кълбеха по небето, почнаха да се ръфат и от раните им като кръв потекоха светкавици. Студен вятър се понесе и преви дърветата.
Цветята се снижиха в поклон пред халата.
Спуснаха се съседите да изпреварят дъжд ...
  786  27 
Огледало - пред него съм аз,
огледало - зад него си ти.
По средата има само нас,
а наоколо хиляди звезди.
Има място, наречено Рай! ...
  891 
Просъница
Спи дъхът ти в заплетените къдрици
на косите ми - корени от женски треви.
По детски спокоен си затворил ресници,
сякаш дом си заключил с милиони брави. ...
  679  22 
На момичетата, като мен...
те сами ще се познаят!
Обречени да бъдем силни.
Дамгосани да сме езични.
Воюваме със сетивата си, ...
  625 
Зловеща мъгла спуска се пак,
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...
  779 
С теб стоиме на еднакъв кръстопът,
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...
  840 
Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...
  729 
Тъй красива е
пустата жена.
Красива, красива.
С своите извивки
тъй те завладява. ...
  447 
В часа на червената вечна корида
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...
  650  13 
Продавам си душата – без пари,
за трийсет сребърника,
евтино я давам,
но счупи ли се, не, не ме търси,
продавам я, защото не поправям, ...
  582  10 
Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче ...
  533 
Влак
Златисто, притихнало поле, упоено в мека тишина,
навред затиснато от упорити облаци мъгла.
Пейзажът удивително спокоен, бавен,
не предвещава с нищо раждане на буря. ...
  335 
Тъжна луна над
града се спусна.
Огрявайки прозореца
мой. Самотен само
скитникът под него ...
  822 
Устрем
Тежък, мрачен дъжд валеше,
човек един на ръба стоеше
и взираше се с поглед празен в есента -
не искаше да е най-самотен на света... ...
  783 
Минута мълчание за тези,
които поради небрежност на шофьора загинаха.
Минута мълчание за тези,
които край Ямбол тъй нелепо си заминаха.
Минута мълчание за техните души, ...
  436 
Глуха тишина.
Не ми се пише,
не искам да чета.
Тъгата е слабост,
и какво от това. ...
  435 
Скъпа, не плачи!
Сълзите избърши!
Всичко лошо забрави!
Тъгата загърби!
Шоколадче си вземи! ...
  1192 
Аз няма да плача повече - НЯМА! -
защото е слабост това.
Ще се боря в живота със всички,
не с измама и лъжа.
Аз няма да се унижавам повече - НЯМА! - ...
  544 
Лутам се в затвор от кънтящи коридори,
облепени с метални огледала.
Оглеждат се във тях всякакви истории,
изтръгнати от хорските сърца.
И може би пречупват ги във кривотата ...
  661 
Думи
Потънаха думите в бездната на мълчанието
и всички незададени въпроси
и не пристигнали отговори
увиснаха на бесилото на миналото.
  659 
Две птички...
Две птички във света огромен
в синкавите небеса се рели,
и намерили си път съдбовен,
и вървели по него като герои смели. ...
  481 
Над него
рой светулки
сред лунните коси танцуват,
приклекнал вятър на брега
шепота на малките вълнички слуша. ...
  660 
... и ще цари мъгла
ще прокопая хиляди тунели
един не ще оставя да се върна
сънуваните ужаси ще свършат
измамливите думи ще умрат ...
  573 
Скрита съм аз, тук във нощта
и може би ти ще намериш пътеката.
Можеш ли сам да стовариш мощта,
идвайки сам, тих... с колелетата?
Нямаш ли срам, носиш ми скръб, ...
  788 
Съществуват
във високото
лутащи се образи,
(понякога лица)
болки, ...
  607  16 
Пролетта
се подхлъзна пред мен -
застаряваща руса жена
със очи на разтапящ се сняг,
подстригана късо; ...
  408 
Душата ми се носи бурно като есенна река,
главата ми е високо, но съм стъпил на крака,
никога не съм се смятал за малоценен,
защото всеки човек на земята е ценен,
всеки един от нас има своя принос към нея, ...
  733 
Стоя в тишината сама
и плача за свойта душа...
Обвита в мрак е тя,
изгубена е във вечността...
Сърцето стене в пепелта, ...
  466 
Предложения
: ??:??