41 801 резултата
Лутане е мойто име,
чупене е моят звук.
Листът бял ме приютява
и спасява... никой друг.
Недоволство е сърцето ...
  466 
Наесен, в опустяла нива
ще тупна сляпо, изведнъж.
Земята просто ще попие
една голяма капка дъжд.
След мене тихо, тихо, тихо ...
  610  17 
Хора и реки.
Искам свобода,
няма за кога.
Трябват ми пари,
за лудо работи! ...
  485 
Всички знаете или по -точно познавате начина на Дочка Василева - да изразява мислите си в стихотворна форма когато оставя коментар под някой от нашите стихове. Обикновенно едва ли и тя съзнава, че разпилява мислите си навсякъде, като захвърля сякаш необикновените си бисери насам-натам и едва ли помн ...
  2229  11 
Не ме е страх.
Вървя встрани на пътя;
посоката я знам.
Враждебен град.
Аз газя преспи мътни ...
  449 
На моята майка
Надежда
Харесвам залеза - почивка за душата.
Обичам слънцето, небето и земята.
Море и бури, стихия от вълни, ...
  803 
Няма за теб да плача
и усмивката не ще сваля...
Сърцето ми е млъкнало
за всяко утре и сега.
Не съм онази за тебе, ...
  654 
Как да обърна внимание на малките неща,
когато няма такива?
Как да не обръщам внимание на самотата,
когато тя ме убива?
Как се очаква да бъда щастлив, ...
  615 
Ветрове във висини и огнени армади,
мигове от дълбини с изстиналите клади,
бичове в арени, блажени серенади.
Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,
с пространството, отвяло ги далеч ...
  674 
Нощ замъка обгръща,
изпод облаци
луната е провесила коси,
призрачните сенки на бръшляна
пълзят по каменни стени... ...
  685  17 
Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди. ...
  1632  25 
Пийнах - и ми е хубаво.
Целият свят е добър.
Чадъри минават - хубави.
Двама с един чадър.
Дъжд - каква странна мелодия! ...
  798  18 
Време - без време...
Погледнах часовникa -
време е, ставаме!
Сънено, свежо събуждане!
Деня преобличаме в нова одежда - ...
  897  16 
Не мога нищо да сторя,
просмукана в мен е отрова -
живее от отровен живот.
По пръстите ми още има следи
от откъснатите от мене мечти. ...
  686 
Добро утро, мое слънце!
Добро утро, мой блян!
Светла искра проблясва
и гали с нежното утро пръстите ти.
А ти лежиш безмълвен, ...
  999 
И какво като си тръгваш?
Там, след девет планини в десета
още разказват приказки за принцеси.
Една врата се затваря. Хиляда се отварят.
Шехеразада приспива с пръсти цветята. ...
  536 
Облик
В шумака на старинното тепе
се крие радост
- не от днес
- от векове. ...
  804 
Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински, ...
  598 
Здрач
Омайно-сладка миризма
опиянява мислите му сега,
жажда незадоволима,
копнееш за глътката неустоима ...
  865 
Виж ме сега –
горда, красива, желана.
Недостъпна за други. И теб.
Студена и твърда, такава
съм със сърце от стомана ...
  706 
И какво остана в края на краищата
от твоята опашата лъжа?
Само опашката ù остана.
Не разбрах за какво
ти притрябваха чудеса ...
  506 
Покаяние
Отиде си. След теб какво остана -
подпряната на две дървета къща.
Прозорците ù зеят като рана,
а вятърът вратата ù затръшва. ...
  831  20 
Сиво небе и река,
сливаща се в далечината с него.
По алея крайречна върви
с бял потник на гърба.
С бял потник през февруари. ...
  1184 
Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят. ...
  1191  10 
Това е просто любов...
Тя не може да бъде
грозна или грешна.
Никога!
Хиляди ...
  1087  12 
Поклон пред кръговрата на нещата.
Дни мои предишни,
сегашни и бъдещи -
вижте пак сам цяла.
И пак обречена на същото...
  640 
Любов ли бе -
земя или небе?
Обичат ли ме? Обичам ли?
Или май харесвам повече
да ме боли? ...
  560 
Имаше на село една стара река,
стара колкото възрастна жена.
Всички ú измисляха имена,
но никога с хубави думи,
никой не беше потапял дори и ръка ...
  648 
Студена морга
Сякаш светът е някоя морга,
студена, пълна с безжизнени лица,
около теб е пълно с хора,
но всъщност съществува само самота. ...
  552 
Не е по силите ми другите да съдя.
Опитвам се и в сянката да вникна.
Но вместо лека, ставам все по-плътна,
и все по-трудно мога да извикам,
или поне да изрека душата си, ...
  2125  24 
Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
  444 
Изстина чашата с кафе
(като ръцете ми - самотни птици)
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.
Пропуснах - някак късогледо ...
  480 
Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...
  628 
Погледнах плахо -
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...
  738 
Рано лягам си, защото
имам работа в леглото.
Не познахте, съжалявам.
Стихчета си съчинявам.
И когато спра да дишам, ...
  731  17 
колко още
мога
да
държа
ръката си извита ...
  622 
Виж как сладко внучето сияе
с ведростта на синьото небе
и в усмихната невинност грее
топлина от твоето сърце.
Как очите лъчезарни греят ...
  455 
"Сега броят на абортите у нас надвишава значително броя на ражданията... В същото време в страната има над 200 000 бездетни двойки."
П. Пенков 25.01.2007г.
Не плакахте, когато ги убихте!
Но те за вас отдавна вече плачат.
Светът прости. И вие си простихте. ...
  1983  55 
Находка
Създавам свойте песни вървешком.
Отдавна. И причината не знам:
дали от нуждата да бъда сам,
или защото дълго нямах дом? ...
  436 
Мило, слънчево дете,
изпълваш с обич майчино сърце.
И днес на твоя празник весел
подарък всеки е донесъл.
Но най-големият ти дар, ...
  680 
Предложения
: ??:??