19 965 резултата
Усещал ли си, усещал ли,
мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?
Стигал ли си, стигал ли, ...
  585  13 
Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]
"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."
"Времето на дъжда"
Братя Стругацки
Имах криле... ...
  795 
> Сърцето ми е толкова безкрайно -
>
> събира сякаш всички светове...
>
> Писателят навярно го е чувствал, ...
  945  14 
В ъгъла на тясната си същност,
свит, потънал в кървави мечти,
човек дълбае в свойта външност
с ножче своите черти.
Опитва се да ги направи остри, ...
  788 
Съмнение и вяра
Бягаш без да виждая края на пътя,
почивката е някъде далеч,
дори представа бегла нямаш за нея.
Самотата е белязала лицето ти, ...
  1340 
Погледни през тесния процеп,
промуши през него своя страх,
с цялата сила на своята воля
изхвърли през годините събрания прах!
Животът навярно не ще бъде същия, ...
  1098 
Следи
Ако стъпваме в пясъка,
не се знае дали вятърът
няма да заличи следите ни...
Ако стъпваме в калта, ...
  680  22 
Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя. ...
  537 
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...
  678  21 
"Ех, естетическа въшка съм аз и нищо повече!"
Фьодор Достоевски
В огледало отразява се повърхността,
но същността остава скрита.
Човек подвластен е на хубостта, ...
  1519  11 
> Къде самотни, тъжни, неразбрани,
>
> къде щастливи, радостни и ведри -
>
> вървим напред по пътищата свои, ...
  504 
Понякога съм като котка в тъмното -
настръхнала, със светещи очи.
Стоя и чакам нещо да се случи,
но вятърът все повече мълчи.
Изнервям се, зениците присвивам, ...
  920 
Сега, след толкова време,
ти отново ме победи.
- Всички са щастливи.
Аз съм лоша, несправедлива,
но такава си и ти. ...
  618 
послучай рождения му ден
Вятърът на живота те носи напред и нагоре.
Често се случва да сменя посоката,
но после отново влиза в житейските коловози.
А ти вярваш, и се надяваш да откриеш Истината по-скоро. ...
  974  13 
Душата ми е светъл храм -
ще вляза тихичко, на пръсти
и Бога в себе си ще търся
със вяра и молитвен плам...
  701  21 
М О Е Т О В Е Р У Ю
Не мечтай в живота си
летеж
направо, горе в небесата,
защото паднеш ли, ...
  709 
Изплетени пътеки
Изкъпах мислите,
изплетох пътеки
и тръгнах... наслука...
Загърбих и скуката, ...
  807  15 
Аз търся радостта във този свят,
аз търся щастието непрестанно,
аз търся и се взирам да открия любовта,
но тя не идва и е тъй печално.
Аз плача мълком, страдам всеки час, ...
  791  17 
Страхувам се истински да вярвам във Бога,
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.
Харесва ми сякаш така да живея, ...
  1133  22 
Като огърлица нанизани са дните
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката, ...
  679  21 
>> сумрак
>> тишина
>> невидима струна
>> до крайност
>> опъната ...
  787  10 
Искам бяла, безсловесна тишина
да потуши всички огньове в мен.
В нея да почувствам радостта
от изпълнения с чиста обич ден.
Пътуване във времето напред, ...
  564 
В основата на всеки електрон
или всяка фибра в мен,
загатнат е въпроса на Плaтон:
Ще срещнем ли и утрешния ден?
Доброто ще надживее ли Злината? ...
  940  18 
Лудост
Лудост лудостта превръща в луд.
От лудост лудият се смее.
Лудостта е лудост, а някой луд
за лудост с лудостта живее. ...
  852 
Пътят далечен на всеки човек
винаги свършва в земята.
В онази прекрасна майка-земя,
която я носим в сърцата.
Късче от нея да има за мен - ...
  960  13 
Всеки има в житието си, частица неизменна!
Тя ме води от тунела, под свода си небесен!
И като в нереалност аз изплувам!
В трето измерение ли съществува!?
Но зная, че търся време за красиви неща, ...
  599  14 
Съкровен и свят рефрен
на невинност ме обрича.
Някъде дълбоко в мен
броди странното момиче...
То открива своя път ...
  830  32 
Завещанието на поета
Вземи лист, напиши стих,
смачкай го, изгори го,
но стихът няма да се заличи.
Завинаги е станал част от теб. ...
  506 
Объркана съм. За живота. За света.
Като капка непотребно щастие,
като лъч, минаващ през дъга,
не си знам смисъла.
Объркана съм. Спрямо непукизма. ...
  772 
Счупих всички бутилки от щастието
на парчета преситена жажда...
Разкривени стъкла драскат вятъра -
самотата ми с лудост прорязват.
Не успявам да скрия причините ...
  1298 
Привет, мое вдъхновено сърце.
Тихо отмерваш ритмично в такт
"тук-там, тук-там" минути и часове.
Помниш ли, с теб сключихме пакт.
Обичано ли си или мразено, ...
  903  13 
Трябвало е да те срещна,
да те мисля до зори -
да превърна страст гореща
в строфи - чисти и добри...
  679  24 
Все едно и също,
в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
с човешка прозорливост.
Оправям кичурите ...
  578  13 
... Пред себе си да си откровен
и пред Бога примирен...
  851 
Появила съм се на белият свят с красиво име - Надежда,
но навярно с него цял живот ще се надявам,
ще чакам дните сами да се подреждат
и вечно в себе си ще се спасявам!
Нима е скрит съдбоносен знак в едното име ...
  1032 
Потънали в сиво ежедневие,
откъснати се нижат ден след ден,
пропити с тишината на годините,
оставят само пламък потушен!
Ден след ден, безмислена борба, ...
  957 
"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина ...
  783 
Когато някой те попита: "Защо се сърдиш?"- ти кажи:
"Защото просто не разбирам, кому са нужни тез лъжи?"
Когато някой те попита: "Защо отдръпна се от мен?"
Погледни го във очите и му кажи: "Защото вечно съм във плен!"
  618 
Лутах се дълго в свят на роботи,
търсех човешки лица и малко покой.
Пазех душата си от разни хомоти,
пълна бе със светли мечти, цял рой.
Пронизваха ме само погледи оловни ...
  771  11 
Времето минава безусетно и ни понася безмилостно кам бурния тежък живот.
А аз все още мисля по кой път да поема.
Толкова съм объркана, толкова мъка тая в малката си, но добра душа.
И няма кой да я оцени такава, каквато е тя!
Мисля аз, непрекъснато мисля какво да правя със своя живот. ...
  585 
Предложения
: ??:??