16387 резултата
Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...
  69 
Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности… ...
  125 
Вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
  35 
Ръка подавам, друг ще я отхвърли
и ставаме ли врагове най - върли…?
А грешката щом търси си разплата
душевния ми кораб тя ли клати…
И в бяла стая, на отсрещната стена ...
  113  10 
(Вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-344)
Реших...
От днес
Ще спра
Да пиша ...
  110 
Не може да е истина. Не вярвам!
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...
  75 
Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...
  36 
Мистична е тази вечер,
сливат се могъщи сили.
Днес във къща, утре в гледчер
обикалят ни светулки мили.
На тревата седнахме си кротко ...
  51 
Вървя по своя път
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея ...
  109 
Сутрин сънят ми изтичва по риза...
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
  75 
Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
  41 
И липсваш ми... Когато вечер здрачът
пристъпя тихо, зачервен и жив.
А изборът е все нееднозначен
и много рядко просто е щастлив.
И липсваш ми... Когато изгрев розов ...
  82 
В една "Полунощ" от Живота...
(Танц върху вулкан)
Щом полунощ отдавна отминава,
а нямам шанс изглежда да заспя –
от музиката в унес тих тогава ...
  41 
Пристан - многозначна,
звучна, дума във ума ми
живее, тъй прозрачна,
в мисълта ми... плува...
И акустира - сън ли е? ...
  85 
Забравяш ли ме, знай - ще си отида.
(Аз всъщност тъй и не дойдох)
От тежката си горест и обида,
за толкова несбъдната любов.
Не искам да си тъжна. Аз съм с тебе. ...
  98 
Рани ме враг. Надигнах глас,
а той удари ми плесница
и, победена, се прострях
в калта - убита стара птица.
Защо е, Боже, толкоз лош? ...
  128 
В съня ми дойде и тефтер халваджийски,
ми връчи и счупен молив.
Усмихна се хитро, съвсем комарджийски,
заниза мотив, след мотив:
Защо ти е тази душа - да те стяга, ...
  169  17 
Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...
  38 
От сън наяве се събудих аз
и просто мигах с тръпнещите клепки,
но нямах усет, нямах даже глас
и сякаш бях заключена във клетка!
Почти умирах. Беше леден мрак, ...
  106  12 
Слънцето далеч от мен си отива,
всичко унася се в сън,
всичко в нощта заспива,
тъмно става навън.
Изгряват звезди, луна ...
  112 
В пустинята изникваха цветя,
без ласка от обгрижваща ръка.
Под пясъка със сухи корени —
какво държи ги тъй разтворени?
Без капчица пречистваща вода, ...
  98 
Като чернова на книга,
на която ръкописа
е заплел изкусно
някаква интрига,
първо ме олиса, ...
  47 
Почти постоянно се моля на Бог,
но в църква не ходя, не стъпвам в джамия;
прекланям се с радост пред всеки пророк,
изпратен със слово от Бога Самия.
Не съм целомъдрен, смирен християнин, ...
  104  12 
Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли, ...
  130  10  15 
Една жестока, страшна тишина,
в която самотата е дори самотна.
Тогава цялата ми свобода
прилича на килия с острови.
И щом те няма в тази обич, ...
  120 
Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...
  49 
Не съм ти казал всички думи,
които по неволя измълчавам.
Те винаги се пръкват ранно сутрин,
в сънувани по тебе, блянове...
А после се пилеят като пясък. ...
  102 
Трябва в доброто да се вярва,
в противен случай си загубен ти,
да се бориш докрай трябва,
могат да се сбъднат твоите мечти.
Винаги за теб път има, ...
  87 
Дори не искам да намеря мира
и да забравя лудите минути…
Едничка струна от стопена лира
лежи ненужна, тихо, в мойте скути.
В душата ми ехтят до болка груби ...
  377  66 
Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...
  57 
Осмислят ни без шум живота,
невидими са малките неща.
Усмивка или просто цвете,
да ни погали с мъничка ръка.
И жестовете с нежни капки, ...
  51 
Дошъл на Земята – на белия свят,
орисан си бил ти да станеш богат.
Житейска пътека с безброй върхове,
примамливо всеки от тях те зове.
В началото бавно изкачваш се ти, ...
  148 
Ела зелена и прекрасна
насред поляната порасна.
До нея – силен и напет
изправил се е – за портрет,
висок и строен бор един ...
  140  20 
Умирам. По усещане - наистина.
(Смъртта ме е целувала със страст)
Боли ме. Като рана, неизчистена
от мъка по несбъднатото "Нас"
Съдбата е жестока. Нелогична. ...
  82 
Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...
  72 
Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...
  43 
ДЪЛГИТЕ СЕНКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ
Копнея в гаснещия ден
да скрия залеза във мида,
в полята с цъфналия лен
на свечеряване да ида, ...
  162  18 
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана, ...
  335  13  30 
Искам детето в сърцето ми пак да живее,
лудо да тича из тучни, зелени треви.
Искам мечтата в сърцето ми звънко да пее,
мисли магични във лунната нощ да мълви –
в сън да потъна, затихнала леко в тъмата, ...
  121  13 
Всеки полъх
на волния вятър в небето
И от яростна буря най-тъмната краска,
И сълзите, когато се смее детето,
Една нота любов ...
  42 
Предложения
: ??:??