37130 резултата
Забързано е Слънцето към залеза
– и с вятърът се омотава в хаоса,
тъй залезите във Пустинята
– са фантастични,
когато в тях вплетат се и́: ...
  36 
Посветено на любимите ми грижовни стопани
...
Щастлив съм, има на света и хора
добри и мили, те са от отбора -
любимци в ЗЛАТНИЯ ни клуб, ...
  19 
Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва, ...
  166  15 
„Чук,чук,чук...Ела ти тук,
под водното стъкло,
на вир дълбок
под сенките на плачещи върби.
Ще бъдем с теб приятели, ...
  74 
Снежанка очаква целувка от принца
и не в красотата е нейната сладост.
На ябълката отровата скрила с живота си,
в сърцето си пази своята благост.
На Пепеляшка пантофката и е по мярка, ...
  107 
Пак скубеш, животе,
цвета от косите ми,
оставяш ги поръсени
с бяла мъгла...
Сивеят и дните, ...
  108 
Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...
  136  12 
Любя живота аз -
да бъда, да дишам.
И в жега, и в мраз,
аз до сетния дъх ще обичам.
"Не убивай!" е заповедта божа, ...
  84 
Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава, ...
  84 
Аз казах, че умирам,
но не повече от теб!
Ти каза, че съм полудяла,
но не повече от теб!
Лошото поведение, ...
  40 
Проплаква тихо кукумявча скръб,
че неусетно пак нощта преваля.
Луната - меден грош, с изтъркан ръб,
към утро неизменно се търкаля.
Бродира лъч месали - от сребро, ...
  129  11  10 
Върха като достигна с лицемерие
нима душата ти по-чиста стана?
Лъжем се със някакво доверие,
а неразкрито вече не остана.
И всичките сме толкова прозрачни, ...
  157 
И къде са твоите крила??
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?
О да, ти си самата красота, ...
  82 
Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...
  132  11 
Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...
  213  15 
Сънувах...сънувах
как бяла мечта
прелита над мен,
се спуска в нощта...
Тя бавно застава ...
  37 
Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...
  110 
Разкъсано сърце - любовен ад -
той я обича, тя, безразлична...
Вратата райска скрила бе за него ад
и всеки негов кръг опита лично...
Букетите ги хвърляше из кофите ...
  165  16 
Всеки иска да е прехвален,
без от това да има нужда,
забравя, че временно е тук поставен,
скромността му е някак чужда.
Всеки ден се превъзнася, ...
  108 
Изправих се черна със бяла душа
и стъпих отново високо.
За Бога съм праведна,
в мир съм с нощта.
За теб съм изтляла. ...
  77 
В нощите сред сънищата скитам,
не моите, а чуждите такива...
Емоцията искам да опитам,
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни, ...
  240  31 
И ненадейно пада вечерта.
Салваторе Куозимодо
Мустангите на лятото-
слънчеви стрели галопират
от хоризонт до хоризонт: ...
  139  21 
Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,
а друго – да подлагаш крак ...
  43 
...
на Ленард Коен
Не съм очаквала дори,
че прашните ми ходила
на твоя праг ще станат камъни. ...
  37 
Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат ...
  117 
Без теб животът ми губи смисъл,
без целувките и прегръдките ти
лед цяла ме сковава
и от болка превръщам се в айсберг.
Не съм истинска без теб и любовта ни, ...
  78 
В кръчмата
Във статистична параноя
аз бях решил да преброя́
сам всички кръчми от безброя
обхванал цялата Земя́!... ...
  26 
И ето пак пред теб е тази болница,
стените в цвят са на смрадлива гной,
вратите тъмни, сякаш ями на усойници,
зеят, носят онзи вечен, агоничен вой.
Вик предсмъртен, уловен от вятъра, ...
  70 
Поточе скрито в злачната дъбрава
в тревата – гръбче на сърничка.
Сред дървесата любовта възпява,
чак до възбог незнайна птичка.
Уши помръдва зайчето страхливо, ...
  129  13 
Нямам, нямам право да греша,
грешките са само за богатите.
За онези най - избрани на света,
за онези горе във палатите.
Всеки божи ден за мен е труд, ...
  78  11 
Възстар мъдрец ми връчи
блестящ съвет от камък
и в мойте кости мъчни
запали черен пламък.
Над бЮрото и лИста ...
  80 
Думите, дето сега ги говоря,
думи са нежни и галят ухото.
С хора критични, избягвам да споря...
Бог ме предпазва от среща със злото.
Дар ми дарява – безценното слово, ...
  160  16 
Днешният ми ден нанякъде отива.
Вървя с него и аз. Пътеката е дива.
Мъглив е хоризонтът. Пиян е кръговратът.
Влюбеният залез идва с вечерта.
Раздялата с деня е приказно красива. ...
  52 
От фенерче на светулка,
разноцветни стъкълца.
Синя сойка - присмехулка,
кукли - с весели лица.
Бяло коте тихо мърка, ...
  106  10 
Опозиция
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
  145 
Слънцето изгрява
в очите на надеждата.
___________________________
Джулай (на английски: July – юли), или Джулай Морнинг (July Morning – Юлско утро), е традиция в България, свързана с хипи движението, за посрещане на изгрева на 1 юли.
  77 
Днес наляла съм си двойна доза.
Не ракия, а отрова.
Дълго пих, не се напивах -
даже не загубих спомен.
Днес сама съм. Дълга маса. ...
  112  12 
Необратимо времето тече,
а то ме чака, знам,
моето малко градче
някога да се върна там.
На Странджа в зелените усои, ...
  44 
Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
  146 
Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те, ...
  79 
Предложения
: ??:??