41 750 резултата
Когато ме отблъскваше от себе си,
едва ли Вярвал си, че ще успееш
с бодлива Гордост
драскотините до кръв да премълчиш,
ти Нежността избра ...
  615 
На приятелите от сайта, които бяха до мен и ме подкрепиха в много труден за мен период - с благодарност!!!
* * *
Стигнах до предела на надеждата...
Там, където свършва карнавалът.
С глътка жажда в недопита нежност, ...
  1066  29 
Окото на една сълза ме гледаше
с поглед романтичен,
и поривът - загубена тъга
намери своя муза мелодична.
Какъв живот, замислих се, ...
  591 
Автостоп
В къща на празни химери
надежди изнасилват мечти,
от удари по стените дебели
главата ужасно боли. ...
  581 
Време,
безвремие,
просто сумрак.
Питие,
малко топъл джаз. ...
  444 
Погледът ми празен разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...
Луната на сърцето ми прилича. ...
  559 
Капитане, няма да те има
този бряг, за който често мислиш.
В себе си ти пак му се присмиваш,
после продължаваш да го искаш.
Има те единствено морето, ...
  688 
Аз съм празна чаша, изпита на екс,
глух шепот в стая от пропилян живот!
Аз съм отхвърлена от нечия любов,
глуха и няма крача в свят на лъжи!
Аз умирам, давейки се в празнота, ...
  550 
А Истинският Кой Си Ти
Да Те познавам? Но как?
Дали е възможно?
Казваш ми ела, но Кой Си Ти?
Мисля си - не Те познавам. ...
  550 
На прекрасния ми внук Боби -
едно малко, очарователно
и винаги усмихнато съкровище.
Той е мъничък "помон",
(синонимно - на "бонбон", ...
  1459  29 
Промушиха ме мисли.
Неочаквано.
Болезнено.
А ако си отиде любовта?!
Впиха се във мен като змии. ...
  735  10 
да пиша
за теб
а ти да не знаеш
а думите
ми ...
  577 
Любов... приятелство... подкрепа...
Омраза... враг... и пак си сам....
Живот... въпрос за битието... и оставаш ням....
Оставаш ти без думи, беден си на тях сега;
в хаоса от чувства се е скрила твоята душа. ...
  977 
Аз пиша все по-рядко и все по-рядко,
и все по-кратко и все по-кратко!
  702 
----------------------------------------------------------------------
Една жена, готова бремето да поеме,
потъва в света безпределен,
но пак бърза - няма време,
грабва я кръговрат неразделен. ...
  543 
И нека вали,
когато утрото съмне.
А зората разпилее
лъчите си в дъжда.
И нека вали, ...
  594 
Хайде да етикираме живота
с баркодове и цени...
Да маркираме всички важни неща
НИКОГА!!!
Някак си по-лесно ще платим ...
  685 
Понякога се чувствам
като зима,
във летните представи
за обичане.
И тежък пада само ...
  424 
Когато тръгна из полята пусти,
искам тук да спра
да видя колко много хора има,
неразбрани някак си от мен сега.
Когато тръгна из полята пусти, ...
  474 
Пробуждане
(Носталгия по пролетта)
***
Събуждам се от своя сън,
щастливо очарована от утринта ...
  454 
Избуяха в мен градините на
греховете с бодли тъй сладки, но отровни,
и аз предадох се на истини,
замаскирани под ласки!
И спънах се, и паднах лошо, ...
  598 
Тъги
Давя се във собствените си сълзи,
нещо в мене крещи,
нещо душата ми гори..
Не заслужавах ли и аз да имам мечти... ...
  627 
Моите стихове
20-та авантюра
Моите стихове написани тъй късно,
че надали ще ме вредят с поетите.
Май тоя Милчо от трамвай е блъснат, ...
  844 
От цяла вечност спят комините
на захарните къщички в съня.
  666 
Болезнено е, когато в миналото се рееш,
болезнено е само привидно да се смееш,
болезнено е в мечти да пееш,
а след това да ги зарежеш...
Болезнено е, когато времето искаш да върнеш, ...
  825  11 
Прах
Усещаш ли спомена...
вътре в душата си?
Търсиш ли чувствата...
пропити с коварство? ...
  379 
Разкъсваш ме.
Като звяр избягал от клетка,
парче по парче се храниш
с душата ми, голата, с тялото кърваво.
Ненаситен си. ...
  580 
Стоиш пред огледалото.
Сякаш се виждаш за първи път...
А в ръката ти - чаша.
Пълниш я с вода.
Вземаш кутийка, пълна със заблуда, отваряш я като кутията на Пандора. ...
  786 
ЖАБОКЪТ ПРИНЦ
Аз бях жаба.
Но нацелувах принцесата -
и се превърнах в принц!
  697 
... А стълбите не водят до звездите.
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват ...
  986  22 
От много студ усмивката ти горчи...
В зори се будиш, разпилян,
със сърце преляло от мечти,
а в очите ти - една болна самота,
сякаш си сънувал... мен! ...
  614 
Копнеж
Водата е червена, където вървиш по пътя.
Вървиш по спомени, където всичко болка е!
Река мъртвата на мечтите, небето покривало,
вятърът студен обгръщат твойто тяло. ...
  453 
Обич моя, неподправено чиста,
с този дъжд, що вали от сърцето ми,
мий гнева с нежни капки в очите ми.
В мисълта се поспри - да е бистра!
Мъко моя, неочаквано близка, ...
  562 
Молитва
Дочуй ме, Бог на боговете,
от този олтар възнасям се към теб.
Олтар е собствения ми живот,
а ти - единствена надежда. ...
  698 
О, мила, голотата си недей мрази.
Мислиш ли, че похотта се скрива с дрехи?
Вярваш в недоказаните си сълзи?
(Поиска. Бях... а ти наричай го утеха.)
Устни с ягоди посипа. Обичам, да. ...
  781 
***
Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.
Смехът се вие. Ставам лабиринт. ...
  859  12 
Сега
Щом стъпките са по оголените нерви,
а ръбът на всяко нещо ни порязва,
трептенията са ужасно морни,
а думите полепват като сол на язва. ...
  625  12 
Зная толкова много неща!
Знам защо завъртя се света,
знам защо заплака небето,
знам защо прелива морето.
Знам къде се крие съдбата, ...
  534 
Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена ...
  1792  38 
Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои, ...
  955 
Предложения
: ??:??