41 760 резултата
Дали настъпи времето разделно,
когато маските се свалят долу
и чувствата буксуват, непотребни?
А истината се разхожда гола?
Когато погледите стават кремък ...
  1092  11 
Луна, звезди,
среднощен час,
безмълвие,
щурец далечен,
очи, искри, ...
  1473  12 
...
Разнасят се бавно
в облаци черни,
с ехо от крясъци, впити във спомени.
Обгръщат душата ми ...
  891 
Епилог
Не вярвам на очите си отдавна.
Сърцето също лъже безогледно.
Загубих бързо битката неравна,
но няма да повярвам, че не вярвам ...
  738 
Колко пъти трябва да ти казвам:
-Обичам те!
Не ти ли стигна, че веднъж прошепнах:
- Обичам те!
Не ти ли мина през ума, ...
  834 
Разравях се дълбоко, като почва,
и истини садих - за плодородие.
В завършеност отново се започвах
и жънех се веднъж на полугодие.
А облаците често ме спохождаха ...
  1882  30 
***
Когато болката преглъщаш,
разкъсва се сърцето тъжно
и изтича се кръвта от вените,
а ти със страх броиш звездите...
Прокрадва се абсурда зад завесите ...
  768 
Бихте ме.
И ритахте.
И каляхте.
Лицата скрили
зад стихове ...
  587 
Душата ми стои
по плачещата върба
и плаче...
Сигурно е заради Вятъра.
Студен и силен, той ...
  601 
НЕПОТРЕБНИ
Усмивките им много заблуждават -
ненужна гримаса на студени сърца.
Бавно мислят - после решават,
че успеха гради се с лъжа. ...
  549 
Аз съм усмихнат човек,
не очаквай от мене да плача...
Всяка болка си има и лек,
и най-високият праг се прекрачва!
Знам от мама, че всичко се случва - ...
  976  12 
да ти кажа
ли
как
се
избегнахме? ...
  654 
Душата ми е седемструнна птица.
Седем струни като котви
послушна я държат
при бреговете на света.
Седем струни възспират полета ...
  654 
Ходя по пътеката тъмна,
дърветата заобикалят ме,
сякаш пазат ме
от лунната светлина...
Чувам камбанения звън ...
  536 
Вали. Както казват, из ръкав.
Май, продъни се небето.
Любовта ми разтопи се в сълза
и бавно капна от сърцето.
А весело припява си капчук. ...
  719 
Сърцето нещо ме пробожда.
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа,
продупкана с безброй игли.
Въздухът като че свършва, ...
  895 
Бях наивна и сляпа бях!
Но вече си отворих очите.
Не ще ме залъжат със трохите хляб,
не ще разбият пак мечтите!
Бях наивна! Да, бях! ...
  459 
  1399  26 
Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен ...
  672 
на теб...
От жадния ти глътка обич не проси,
той свойта жажда пръв ще утоли.
От болния надежда ти не кради,
че от лекарства тя по-скъпа му е, знай. ...
  736  22 
Звезден прах сълзи кристални скрива,
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама. ...
  692 
В самотни безпристрастия
Не чувам
На никой
Незакърпените драми
И ...
  581 
Силата на думите е голяма!
Веднъж с безумна радост ни даряват,
друг път жестоко и дълбоко ни раняват!...
Има притча за Мечока и дърваря,
в който той го наранил, ...
  962 
Странен сън сънувах аз -
в мрак обсипана гората
и няма дупка даже,
да видиш светлината.
Навсякъде е тъмно като в гроб, ...
  741 
Небивало
От уважение към стените не минаваме през тях -
не ги презираме. А да можем, бихме! И били сме,
но не сме сега презрителните!
От стълкновение с мечтите си, не минаваме без тях - ...
  760 
8 Март
По улици забързани;
пред будките, на тротоара
мъжете са смутени:
"Да, цвете..." - отговарят. ...
  2313  14 
За прошка да помолиш със сърцето,
простен ще бъдеш от душа,
невинно ще запазиш в теб детето.
Попитай смело с думичка една!
Човек без грешки просто няма ...
  1134 
Бях стъпалото. . .
не тази, за която пристъпваш на пръсти.
Бях клечката. . .
не огънят, лумнал в мечтите ти дръзки.
Бях трамплинът. . . ...
  793  14 
Обичам Луната да ми говори,
да ми нашепва тихо почти
и всеки път, когато я погледна,
да виждам тъжната усмивка в нейните очи.
Обичам Луната да ми говори, ...
  639 
и какво
съм аз за вас,
какво?
точка,
запетая ...
  668 
ТАЛАСЪМО-КАРАКОНДЖУЛСКО
От зелените пролетни хълмове
на талази слизат вещери -
таласъми и караконджули -
с лош дъх и пролетни ...
  585 
ЗАСАДА
Чудя се просто как оцелях
след толкоз много отрова изпита?
Бях най-виновен, когато бях прав -
надеждата в мен не беше убита! ...
  561 
Защо аз не мога да дишам.
Всички казват, че аз умирам.
Но все още се чувствам жива.
Аз няма да вярвам на техните лъжи,
които мога все още да видя през тези очи. ...
  567 
Свили се тихо в ъгъла...
мечтите ни гаснат в тъмнината.
Изтъкани от болка, вървим напред,
търсим себе си там, в самотата.
Сякаш няма път, ...
  521 
Нямам одеало от утеха,
което да потърся
в нечия топла усмивка,
прегръдка или поглед дори...
Когато зъзна от уплаха, ...
  2105  17 
Празният лист ме гледа отсреща -
последен мой другар,
уви, и днес не мога да му кажа нищо вечно,
което да остане и след мен.
Подбирам подходящи думи, ...
  754 
Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор. ...
  869  26 
Душата ми
Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива. ...
  744 
Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше ...
  604  10 
Аз съм просто "ТАЗ".
Да, правилно ме чу - "ОНАЗ".
Откакто ти така ме нарече,
разби живота ми, човече.
Така безлично към мен се отнесе, ...
  628 
Предложения
: ??:??