Една душа си нося за товар–
уж двайсет грама, а пък ме прегърбва.
Дали защото е ненужен дар,
дали защото аз не съм ѝ първата?
Особено тежи на дълъг път, ...
Умирам и се раждам в късче хаос,
но мога самотата да подреждам
на спомени от много дълъг валс
и хиляди изтъркани надежди.
Кафе, цигари, филми и фурми, ...
Ти как си, дъще? Аз правя консерви от боба,
днес си набрах магданозец и пресни домати.
Ходих на татко ти, да му прелея на гроба,
цвете занесох и сладки, от леля ти Кати.
Мене, от него дели ме дълбока въздишка. ...
Тихо! Любов е! И трябва да бъде мълчана!
Аз я затворих в една тишина тънкостенна.
Утро е. Топло е. Бяло е. Само за двама.
Слънцето как се съблича пред теб! И пред мене.
Става красиво. И светло. ...
Луната се рони в леда на брокат и на блясъци.
Вятърът хлъзга се бавно, отрекъл посоките,
стига до мен и обръща снега ми на пясъци.
Стига до теб и към моето бъдеще води те.
Вляво тупти на Вселената вена забързана ...
Понякога посягам с празна длан,
да хвана малко капчици солени.
Морето, за вълните не е храм,
но заедно са истинска Вселена.
Аз искам, искам да отида там, ...
Ти работиш от трийсет години
и от девет до пет си на пост,
но не сменяш леглото с пружини
и наричат те беден. И прост.
Ставаш сутрин и пушиш цигари, ...
Уморих се да гледам напред
и часовникът спря на дванайсет.
Гушкам някакво бъдеще с теб –
а си шепна: “Глупачке, предай се!”
Уморих се. Не мога да спя. ...
– Здравейте, Господине! Как сте днес?
– О, нещо кашлям! Май че е Корона.
Освен това ухапа ме и пес...
– А, лошо! Лошо! Дайте ми два бона
и ще ви излекувам... ...
Какво като е време за мъгла,
за болести, пандемии, спринцовки?
Аз просто нямам място за тъга
и слагам си зелените пантофки.
Вали. Страхотно време е за чай, ...
Тя е ненужна! Позорна! И грешна! –
там от най-бедния край на Земята.
Носи червило с цвета на череша,
и очила – да си скрие душата.
Ако изчезне от днес, никой няма ...
Набрала съм къпини за изпът.
Наляла съм вода. И глътка вино.
Сърцето е един самотен кът –
ще го изпълня с хората любими.
Отивам си. Разплаквам се, почти! ...
Водѝ ме, където добро е да бъдеш добър –
протягаш ръка и достигаш очите на Бога,
сълзите му рухват в порой, но не търсиш чадър.
Водѝ ме, където да бъда обичана мога.
Където морето целува с вълните брега ...
Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук. ...
Реших да се калявам, в поза Буда
излязох на терасата, по бански.
Мъжът ми каза : “Мила, ти си луда!”
и псуваше наум - на италиански.
Студено беше само отначало, ...
Когато да си тръгна нямам сили,
когато ти насила си останал,
прегръдките са заем. Ще платим ли
и лихвите? И любовта си - цялата?
Щурците късат въздуха на ноти ...
Погледнах нагоре. Небето се свлече,
и в двора се пръснаха хиляди срички.
Животът е кратък – едно изречение,
но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”
Удавих в мастило и восък земята, ...
Тази нощ януарска, и студена, и мрачна
мисля си, че добре е да изляза на бар.
Писна ми да те мисля, да се моля и плача -
аз нали съм царица.. ? Само липсва ми цар.
Ще си сложа червило - най-червеното мое, ...
Сега вися на косъм от капана
да падна в слепотата ти красива –
очите ти - безкрайни океани.
Да... зная, че безкрайността убива.
Но смятам да рискувам. Ще се гмурна ...
Целувките ти имат вкус на мед
(А аз обичам сладко! Как обичам!).
За малко да се влюбя адски в теб!
За малко да те нарека "различен".
Очите ти - две сини езера. ...
Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение! ...
Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд ...
"Просто, тази импресия-. "аз и ти, ти и аз"- Иринакис 🌹
Септември значи дъжд. И самота.
Нощта се приближава - цяла в черно.
Кажи ми - ти отрече ли брега,
по струните на пясъчната нежност? ...
Пелинено нагарча този хляб-
и хем горчи, а всъщност ми е нужен.
Това, че дишам, значи ли, че аз
живея? Или само съществувам?
Оглеждам се - и всички са така, ...
Раздразнено, промъква се сънят,
издрал гърба на празните ми нощи,
намерил до клепачите ми път..
Намерил начин да те имам още.
И взел в ръцете Севера, целИ ...
