Djein_Ear
1,624 results
Притъмня небето от сълзи
и заваля в сърцето ми дъжда.
Защо са ми най-чистите мечти,
щом стене от любов душата?
Защо от обич бяла плаче тишината? ...
и заваля в сърцето ми дъжда.
Защо са ми най-чистите мечти,
щом стене от любов душата?
Защо от обич бяла плаче тишината? ...
702
18
Тогава те жадувам до задъхване.
Жарава сплитам по върха на пръстите.
На устните ми тихото стенание
възкръсва с името ти в нощите.
Тогава ветровете ми пресъхнали ...
Жарава сплитам по върха на пръстите.
На устните ми тихото стенание
възкръсва с името ти в нощите.
Тогава ветровете ми пресъхнали ...
2235
30
Очите ми,
прозорци заковани.
От нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци ...
прозорци заковани.
От нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци ...
608
16
Дотолкова
е истински сънят ми,
че се събуждам,
за да ме отмине.
Страхувам се, ...
е истински сънят ми,
че се събуждам,
за да ме отмине.
Страхувам се, ...
856
32
Слънцето навярно ще погали
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора, ...
топлите къдрици на деня,
над чемшири тихо ще се свечерява
с татювите мисли над гераня.
Ще пои пак незаситната умора, ...
598
13
Точно този миг
съм очаквала.
Да достигнеш
брега ми скалист.
Шепа пясък ...
съм очаквала.
Да достигнеш
брега ми скалист.
Шепа пясък ...
669
22
(Провокирано от shumkd - I need You!...)
Не искам да чакам.
Ни пролет, ни зима.
Отесня ми небето без теб.
И се хвърлям във нощтите ...
Не искам да чакам.
Ни пролет, ни зима.
Отесня ми небето без теб.
И се хвърлям във нощтите ...
674
10
Сънувах, че по пясъците южни
към мен протягаш свойта длан.
Желания, снагата ми обвили,
разпалваха в очите плам.
Сънувах се обичана и светла, ...
към мен протягаш свойта длан.
Желания, снагата ми обвили,
разпалваха в очите плам.
Сънувах се обичана и светла, ...
566
17
Погледай с мен лъчите сутрин,
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват ...
как галят клоните, тревите.
На устните как трепетни се спират,
усмихват се луничково и литват...
Прашинково на миглички премигват ...
911
16
Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...
865
29
Невидимите нишки ме заплитат
в кълбо от светещи искрици,
светулчени в дъга премигват
трептения по пърхащи ресници.
Не мога да заспя, сънувам будна. ...
в кълбо от светещи искрици,
светулчени в дъга премигват
трептения по пърхащи ресници.
Не мога да заспя, сънувам будна. ...
674
18
Нали ти казах, че ще заболи
от многото жадуване без маски.
И режеща във гърлото ще загорчи
опънатата струна от въздишки.
О, аз ти казах, че небето няма край. ...
от многото жадуване без маски.
И режеща във гърлото ще загорчи
опънатата струна от въздишки.
О, аз ти казах, че небето няма край. ...
753
23
В очите ми когато замъглиш,
със дългото очакване да дойдеш,
във клепките ми тихо ще заспиш,
в поредния ми сън за да пребъдеш.
По дланите ми с кротнали желания, ...
със дългото очакване да дойдеш,
във клепките ми тихо ще заспиш,
в поредния ми сън за да пребъдеш.
По дланите ми с кротнали желания, ...
623
25
Сви се във притулена тъма
луната, дето пълна в мен живя.
Увисна като миг прободен...
невръщащ се в душата спомен.
Поплака тихо и заспа... ...
луната, дето пълна в мен живя.
Увисна като миг прободен...
невръщащ се в душата спомен.
Поплака тихо и заспа... ...
1199
18
Ето виждаш ли, съмна се вече.
Вятър в клоните нежно трепти.
Зажадняло небето си, слънцето
се издига над сини води.
Белокрилите чайки размахват ...
Вятър в клоните нежно трепти.
Зажадняло небето си, слънцето
се издига над сини води.
Белокрилите чайки размахват ...
661
15
Здрачът тихо се спуска в полята.
Вятър стене във клони превит.
Нощ прегръща самотата ти бяла
и разстила своите черни коси.
Мрак препуска с коне вихрогони ...
Вятър стене във клони превит.
Нощ прегръща самотата ти бяла
и разстила своите черни коси.
Мрак препуска с коне вихрогони ...
699
10
Зазиждах ехото на думите отречени
и с тях взривявах мълнии от спомени.
На мен не са ми нужни вече мостове,
за да достигна бреговете с истини.
В крайъгълния камък се препъвам ...
и с тях взривявах мълнии от спомени.
На мен не са ми нужни вече мостове,
за да достигна бреговете с истини.
В крайъгълния камък се препъвам ...
606
16
Не вярвам вече в шепота на думите,
потекли покрай мен отречени,
покълнали във дланите очаквания
браздят по челото ми с бръчки.
Не вярвам вече, че съм птица ...
потекли покрай мен отречени,
покълнали във дланите очаквания
браздят по челото ми с бръчки.
Не вярвам вече, че съм птица ...
715
13
Просто е... почти като обичане.
Загатна ми небето звезден стих,
а после разпиля във сънища
недосънуван във съня ми щрих.
Потрепна в приказка една любов, ...
Загатна ми небето звезден стих,
а после разпиля във сънища
недосънуван във съня ми щрих.
Потрепна в приказка една любов, ...
699
22
Утре ще е късно, мили.
Днес със мен бъди!
Закъснялото "Прости ми"
ще ли те оневини...
Днес запели са камбани ...
Днес със мен бъди!
Закъснялото "Прости ми"
ще ли те оневини...
Днес запели са камбани ...
814
12
Само миг преди да се разсъмна -
имах те, и по клепките блести
сянката на твоето обичане,
а недоимането ти във мен боли.
Само в сън докосването истинско ...
имах те, и по клепките блести
сянката на твоето обичане,
а недоимането ти във мен боли.
Само в сън докосването истинско ...
606
13
Преди да те достигна, се разминах
със блясъка на падащи звезди.
Катапултирах... после се издигнах,
но там в небето ми не беше ти...
Преди да се родя, умирах трудно, ...
със блясъка на падащи звезди.
Катапултирах... после се издигнах,
но там в небето ми не беше ти...
Преди да се родя, умирах трудно, ...
555
13
Не ме съди, че искам да си тръгна.
Не ме вини. Аз вече знам.
От тебе любовта отлитна,
а щом е тъй, какво да дам
на южните морета в мене ...
Не ме вини. Аз вече знам.
От тебе любовта отлитна,
а щом е тъй, какво да дам
на южните морета в мене ...
700
14
И птиците умират, но летейки,
отнесени от полет във съня...
Не искам да си мислиш, че шептейки
не мога в миг да изкрещя.
Когато си помислиш, че съм кротка, ...
отнесени от полет във съня...
Не искам да си мислиш, че шептейки
не мога в миг да изкрещя.
Когато си помислиш, че съм кротка, ...
2151
1
28
Кой разплака тънката трева
та сълзи сега на двора?
Кой посипа с капки утринта
да е толкова красива?
Ти ли вечер, от любов пияна, ...
та сълзи сега на двора?
Кой посипа с капки утринта
да е толкова красива?
Ти ли вечер, от любов пияна, ...
536
10
Тъй лудо вино
във очите ти блести.
Пияна от любов съм
в тях, любими.
Забравям болка, ...
във очите ти блести.
Пияна от любов съм
в тях, любими.
Забравям болка, ...
817
13
Дъждостене утринна молитвата.
Над чашата ми със кафе ръми.
Вън е лято. Цъфнаха липите.
Ароматът им на устните сладни.
Себестихно се раздадох без остатък. ...
Над чашата ми със кафе ръми.
Вън е лято. Цъфнаха липите.
Ароматът им на устните сладни.
Себестихно се раздадох без остатък. ...
574
14
Недогаснаха светли желания в мрака
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
759
20
Чувам как шепне любовно реката,
сляла очите си със синевата.
Тихо отпивам с очи красотата,
а тя се влива направо в душата.
Звънко говори и тихо нарежда ...
сляла очите си със синевата.
Тихо отпивам с очи красотата,
а тя се влива направо в душата.
Звънко говори и тихо нарежда ...
732
19
Заведи ме оттатък реката,
дето стелят се нежни мъгли.
Там, където звездите, луната
ни заливат с порой от мечти.
Заведи ме във утрото тихо ...
дето стелят се нежни мъгли.
Там, където звездите, луната
ни заливат с порой от мечти.
Заведи ме във утрото тихо ...
831
15
Звезди ми сваляха
и потъмняваше небето.
До сляпост черна
стапяше се радостта.
Извайваха със пръсти ...
и потъмняваше небето.
До сляпост черна
стапяше се радостта.
Извайваха със пръсти ...
826
16
Реката ми,
дълбока от любов.
Kъм теб потича.
В теб се стича.
Страхувам се, ...
дълбока от любов.
Kъм теб потича.
В теб се стича.
Страхувам се, ...
776
24
От теб си тръгнах с вдигната глава.
Не ме моли, не мога да се върна.
Ще срещнеш друга, много по-добра,
надявам се, че ще ти бъде вярна.
За теб се молех будна във съня, ...
Не ме моли, не мога да се върна.
Ще срещнеш друга, много по-добра,
надявам се, че ще ти бъде вярна.
За теб се молех будна във съня, ...
899
21
- Защо ми шепнеш, ветре, не разбра ли -
oтрекох се от волния ти дух.
Душата ми е вече гола пазва.
Без топлина. Без нежен птичи звук.
Не ме зови с летежа син във времето, ...
oтрекох се от волния ти дух.
Душата ми е вече гола пазва.
Без топлина. Без нежен птичи звук.
Не ме зови с летежа син във времето, ...
773
20
Не ти простих за сляпата наивност.
За туй, че даде, а не поиска и не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе, ...
За туй, че даде, а не поиска и не взе.
Че се удавих в твоята отдаденост,
в пороя на безумното туптене.
Че вярвах до безумие във тебе, ...
2051
1
17
Ослепяла светкавица
изпод облак дере
на сърцето ми
нишките скъсани.
Онемяла от болка, ...
изпод облак дере
на сърцето ми
нишките скъсани.
Онемяла от болка, ...
728
17
Дори небето някак отесня.
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести ...
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести ...
628
9
Пламен Парнарев (парнар) & Djein_Ear (Джейни)
Утринно.
Тръпно.
Петляно време.
Гаснат звездите ...
Утринно.
Тръпно.
Петляно време.
Гаснат звездите ...
648
14
Като струна
на тънка извивка
е луната,
изникнала в бяло.
Полунощ е. ...
на тънка извивка
е луната,
изникнала в бяло.
Полунощ е. ...
798
24
Необратимо, като пъзел
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат. ...
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат. ...
751
13
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
