rozita-p
120 results
Запази за мене понеделника -
най-безличният от всички дни,
на добрата седмица безделника -
в понеделник на кого върви?
Кой във понеделник чака премия, ...
  781 
Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...
  928  16 
DNA= ДНК
Ди Ен Ей си живей
скрито нейде в кръвни пазви,
дреме чръв* или змей
в езерце от цитоплазма. ...
  845 
Заваля. Първо с тъжен порой от измъчени риби,
ококорили неми очи, пълни с дъно и пясък.
После плиснаха чайки с учудени клюнове, впити
във последния облак ненужен небесен отрязък.
Бях сега и преди, бях жена и бях още момиче, ...
  1328  24 
провокирано от:
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения. ...
  641 
За именния ден на Тото,
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото, ...
  1104  10 
Мога и с дъха си да те стигна,
нищо, че делят ни светове,
ще се плъзна тихо, като мигла,
по ръба на твоето небе,
ще намеря някоя ключалка ...
  1687  31 
Гърбът ти е тънка завеса от дим -
напразно се взирам, напразно се взирам.
На струйки изтича тилът ти любим,
през него прозира
поредното утро – парче тишина - ...
  780 
В сянката на сонетиста, пред когото и най-упоритите сонети си подвиват опашките
малката русалка от съседната приказка
Препълни ли Нощта с хининово кафе,
студено като смърт, небесната си чаша,
послушните вълни тя с глас ще поведе ...
  763 
When the fat girl dances (Когато танцува дебелото момиче)
Беше пухкава - облаче, не – просто торта със еклери
и разпръскваше сякаш ухание - цяла сладкарница
и не знам как във тъмния бар, но изглежда, че светеше
като захарна роза насред шоколадови парници. ...
  867  13 
"Аз вярвам в мълчаливата любов..."
Давид Овадия
едно женско мнение по въпроса:)
Не вярвам в мълчаливата любов,
пресипнала от горестно мълчание, ...
  1479  20 
Миришеш на неделен карамел,
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа ...
  780 
На лятото по стъпките безгрижно си вървях
и кротко се подплискваха вълнички с нежен смях,
по плажа тук-таме
чадърче или две,
но като цяло – не. ...
  893  10 
Тези бледи страни със унило полегнали скули
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили ...
  1225  21 
Откриха ми висок холестерол.
То вярно – като мене има бол,
ала ведно със другите болежки -
продажни стави, вени, кости крехки -
такъв рецептен списък се проточи, ...
  744  12 
„Мъже и вино…”
Жените днес за вино не говорят,
те пият бърбън, в краен случай – скоч.
Жените за надмощие се борят,
съня си даже губят посред нощ. ...
  765  27 
Ще чакам да преминеш – като грипа,
разтресе ме, но три дни се изтрайват.
Разсейки няма - тенк ю, че попита,
не - само по сърцето ме удари.
Залутах се из думите ти – грешка! ...
  1178  31 
Какво така обърка календарите?
Kъде са
най-чаканите дни –
нима стопиха се,
превиха се до уморени делници ...
  684  13 
Това е второто произведение на Тиодор Мак Руа, което вижда бял свят на страниците на сайта. Излишно е да споменавам, че суровият материал (оригинала) бе предоставен от Le Chevalier , който зорко наблюдава всеки етап от превръщането му в поне частично смилаем български превод. Уви, загадъчното послан ...
  1321  12 
Беше малко чудак и говореше с птиците в парка
все на същата пейка, до себе си вестник отворил,
новините четеше на глас на настръхнали чайки,
а те слушаха само с очи и кълвяха във отговор.
После сгъваше леко небето във носната кърпа ...
  1326  36 
Нека те погледам още малко.
Знам, че бързаш. Тръгваш си, нали?
Плаши ли те допирът ми? Жалко.
Но с очите – няма да боли.
С поглед нека още миг остана ...
  1171  19 
Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули, ...
  1001  30 
Ще те догоня там на някой ред,
без даже и да знам, че в миг притихнал,
словата на един и същ поет
синхронно се разтварят във душите ни.
Ще те въздъхна, докато четеш ...
  764  17 
Стоеше там, пред подлеза, със чашка от кафе -
намачкана пластмаса в съсухрени ръце.
Изпръхваше по устните беззъбо утринта
и беше, и я нямаше в потока от лица.
Мълчеше оглушително. Забравен реквизит ...
  864  20 
Армията яко ме нагази -
чак гръбнакът вече ми изпука,
ама дайте първо да разкажа
как изобщо озовах се тука.
Доста се години търколúха, ...
  988  28 
Не се насилвам. Няма да те смая
с поредния куплет, от мен роден.
Присъствие не искам да чертая
кардиограмно всеки следващ ден,
да си припомням как не ме забрави, ...
  709  19 
Подстригах си косата. За какво ли
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър, ...
  705  20 
Искам те във утро неразбудено
тихо под съня да ме пребродиш,
да те вдишат порите ми влюбено
миг преди във мен да се разтвориш.
Искам те на мрака в перушината ...
  1124  21 
Погледни се сега. След години, протрити от заедност,
след утъпкани нощни пътеки встрани от сърцето ми
и след толкова утрини – сякаш гердан от еднаквости.
Чехли. Кухня. Цигара. И малко сметана в кафето ти.
Тук си, знам. Обитаваш това измерение - тясното, ...
  808  15 
Едно друго море…
по мотиви от Ивайло Терзийски
Дали ще търси пътища обратни...
Във стъпките ú плисва се море.
Целува стъпалата непохватно ...
  695 
Различно
Безлунна ли е тази зимна нощ,
или в душата ми е толкоз тъмно?
Защо не чувствам святост, само стон
от небесата плахо се изтръгна. ...
  517  10 
Аз тренирам супер спорт –
ползвам градския транспорт!
Сутрин рано най-обичам
след трамваите да тичам.
Á съм некой изловил, ...
  759  18 
Одъртвам се със скорост вероломна.
Прекрачих сякаш някаква черта
и бръчка самохвално благородна
по гладкото ми чéло пропълзя.
Заседнах там по някакви столóве ...
  1504  34 
Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,
свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.
Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече
като песен на всички изгубили пътя светулки.
Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино, ...
  681  21 
На татко, който си тръгна преди 18 месеца
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма. ...
  929  13 
И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...
  934  11 
Разни врели-некипели
мислите ми са превзели,
нещо суче, нещо маже,
нещо иска да се каже.
Тъй, отвътре, щом напиня, ...
  1073  10 
От хиляда цигари насам
пъплят в мен непокълнали мисли,
аз душа ги във облак, без свян,
че не знам накъде ще избистрят.
Току виж непокорно зрънце ...
  832  13 
По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта. ...
  689 
Митко, знам, че стихото ти "Целувка за сбогом" http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=236381 нямаше посвещение, но ме провокира - дано не се сърдиш :)
Илюзиите вече са ми страст -
без тях животът тъй обикновен е.
Миражно да бленувам мога аз
и да създавам празнични вселени. ...
  950  29 
Random works
: ??:??