rozita-p
120 results
Запази за мене понеделника -
най-безличният от всички дни,
на добрата седмица безделника -
в понеделник на кого върви?
Кой във понеделник чака премия, ...
най-безличният от всички дни,
на добрата седмица безделника -
в понеделник на кого върви?
Кой във понеделник чака премия, ...
826
9
Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...
960
16
DNA= ДНК
Ди Ен Ей си живей
скрито нейде в кръвни пазви,
дреме чръв* или змей
в езерце от цитоплазма. ...
Ди Ен Ей си живей
скрито нейде в кръвни пазви,
дреме чръв* или змей
в езерце от цитоплазма. ...
877
9
Заваля. Първо с тъжен порой от измъчени риби,
ококорили неми очи, пълни с дъно и пясък.
После плиснаха чайки с учудени клюнове, впити
във последния облак ненужен небесен отрязък.
Бях сега и преди, бях жена и бях още момиче, ...
ококорили неми очи, пълни с дъно и пясък.
После плиснаха чайки с учудени клюнове, впити
във последния облак ненужен небесен отрязък.
Бях сега и преди, бях жена и бях още момиче, ...
1376
24
провокирано от:
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения. ...
С огъване ражда се лък.
Отколе безброй поколения
изкусни стрелци с майсторлък
са мерили с него умения. ...
680
6
За именния ден на Тото,
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото, ...
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото, ...
1141
10
Мога и с дъха си да те стигна,
нищо, че делят ни светове,
ще се плъзна тихо, като мигла,
по ръба на твоето небе,
ще намеря някоя ключалка ...
нищо, че делят ни светове,
ще се плъзна тихо, като мигла,
по ръба на твоето небе,
ще намеря някоя ключалка ...
1742
31
Гърбът ти е тънка завеса от дим -
напразно се взирам, напразно се взирам.
На струйки изтича тилът ти любим,
през него прозира
поредното утро – парче тишина - ...
напразно се взирам, напразно се взирам.
На струйки изтича тилът ти любим,
през него прозира
поредното утро – парче тишина - ...
806
9
В сянката на сонетиста, пред когото и най-упоритите сонети си подвиват опашките
малката русалка от съседната приказка
Препълни ли Нощта с хининово кафе,
студено като смърт, небесната си чаша,
послушните вълни тя с глас ще поведе ...
малката русалка от съседната приказка
Препълни ли Нощта с хининово кафе,
студено като смърт, небесната си чаша,
послушните вълни тя с глас ще поведе ...
806
8
When the fat girl dances (Когато танцува дебелото момиче)
Беше пухкава - облаче, не – просто торта със еклери
и разпръскваше сякаш ухание - цяла сладкарница
и не знам как във тъмния бар, но изглежда, че светеше
като захарна роза насред шоколадови парници. ...
Беше пухкава - облаче, не – просто торта със еклери
и разпръскваше сякаш ухание - цяла сладкарница
и не знам как във тъмния бар, но изглежда, че светеше
като захарна роза насред шоколадови парници. ...
903
12
"Аз вярвам в мълчаливата любов..."
Давид Овадия
едно женско мнение по въпроса:)
Не вярвам в мълчаливата любов,
пресипнала от горестно мълчание, ...
Давид Овадия
едно женско мнение по въпроса:)
Не вярвам в мълчаливата любов,
пресипнала от горестно мълчание, ...
1513
20
Миришеш на неделен карамел,
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа ...
а ирисите – толкова златисти,
че ще покапят като късен хмел
във кошера на бунните ми мисли.
Как бих могла и миг да издържа ...
804
1
9
На лятото по стъпките безгрижно си вървях
и кротко се подплискваха вълнички с нежен смях,
по плажа тук-таме
чадърче или две,
но като цяло – не. ...
и кротко се подплискваха вълнички с нежен смях,
по плажа тук-таме
чадърче или две,
но като цяло – не. ...
930
10
Тези бледи страни със унило полегнали скули
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили ...
като килнати фарове, спрели да борят прибоя,
тези устни, безсилни от толкова казани думи,
уморени от избори между викá и покоя,
тези стръмни клепачи, все по-надълбоко стаили ...
1279
21
Откриха ми висок холестерол.
То вярно – като мене има бол,
ала ведно със другите болежки -
продажни стави, вени, кости крехки -
такъв рецептен списък се проточи, ...
То вярно – като мене има бол,
ала ведно със другите болежки -
продажни стави, вени, кости крехки -
такъв рецептен списък се проточи, ...
771
12
„Мъже и вино…”
Жените днес за вино не говорят,
те пият бърбън, в краен случай – скоч.
Жените за надмощие се борят,
съня си даже губят посред нощ. ...
Жените днес за вино не говорят,
те пият бърбън, в краен случай – скоч.
Жените за надмощие се борят,
съня си даже губят посред нощ. ...
798
27
Ще чакам да преминеш – като грипа,
разтресе ме, но три дни се изтрайват.
Разсейки няма - тенк ю, че попита,
не - само по сърцето ме удари.
Залутах се из думите ти – грешка! ...
разтресе ме, но три дни се изтрайват.
Разсейки няма - тенк ю, че попита,
не - само по сърцето ме удари.
Залутах се из думите ти – грешка! ...
1217
31
Какво така обърка календарите?
Kъде са
най-чаканите дни –
нима стопиха се,
превиха се до уморени делници ...
Kъде са
най-чаканите дни –
нима стопиха се,
превиха се до уморени делници ...
718
13
Това е второто произведение на Тиодор Мак Руа, което вижда бял свят на страниците на сайта. Излишно е да споменавам, че суровият материал (оригинала) бе предоставен от Le Chevalier , който зорко наблюдава всеки етап от превръщането му в поне частично смилаем български превод. Уви, загадъчното послан ...
1370
12
Беше малко чудак и говореше с птиците в парка
все на същата пейка, до себе си вестник отворил,
новините четеше на глас на настръхнали чайки,
а те слушаха само с очи и кълвяха във отговор.
После сгъваше леко небето във носната кърпа ...
все на същата пейка, до себе си вестник отворил,
новините четеше на глас на настръхнали чайки,
а те слушаха само с очи и кълвяха във отговор.
После сгъваше леко небето във носната кърпа ...
1352
36
Нека те погледам още малко.
Знам, че бързаш. Тръгваш си, нали?
Плаши ли те допирът ми? Жалко.
Но с очите – няма да боли.
С поглед нека още миг остана ...
Знам, че бързаш. Тръгваш си, нали?
Плаши ли те допирът ми? Жалко.
Но с очите – няма да боли.
С поглед нека още миг остана ...
1211
19
Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули, ...
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули, ...
1029
30
Ще те догоня там на някой ред,
без даже и да знам, че в миг притихнал,
словата на един и същ поет
синхронно се разтварят във душите ни.
Ще те въздъхна, докато четеш ...
без даже и да знам, че в миг притихнал,
словата на един и същ поет
синхронно се разтварят във душите ни.
Ще те въздъхна, докато четеш ...
800
17
Стоеше там, пред подлеза, със чашка от кафе -
намачкана пластмаса в съсухрени ръце.
Изпръхваше по устните беззъбо утринта
и беше, и я нямаше в потока от лица.
Мълчеше оглушително. Забравен реквизит ...
намачкана пластмаса в съсухрени ръце.
Изпръхваше по устните беззъбо утринта
и беше, и я нямаше в потока от лица.
Мълчеше оглушително. Забравен реквизит ...
914
20
Армията яко ме нагази -
чак гръбнакът вече ми изпука,
ама дайте първо да разкажа
как изобщо озовах се тука.
Доста се години търколúха, ...
чак гръбнакът вече ми изпука,
ама дайте първо да разкажа
как изобщо озовах се тука.
Доста се години търколúха, ...
1040
28
Не се насилвам. Няма да те смая
с поредния куплет, от мен роден.
Присъствие не искам да чертая
кардиограмно всеки следващ ден,
да си припомням как не ме забрави, ...
с поредния куплет, от мен роден.
Присъствие не искам да чертая
кардиограмно всеки следващ ден,
да си припомням как не ме забрави, ...
747
19
Подстригах си косата. За какво ли
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър, ...
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър, ...
745
20
Искам те във утро неразбудено
тихо под съня да ме пребродиш,
да те вдишат порите ми влюбено
миг преди във мен да се разтвориш.
Искам те на мрака в перушината ...
тихо под съня да ме пребродиш,
да те вдишат порите ми влюбено
миг преди във мен да се разтвориш.
Искам те на мрака в перушината ...
1157
21
Погледни се сега. След години, протрити от заедност,
след утъпкани нощни пътеки встрани от сърцето ми
и след толкова утрини – сякаш гердан от еднаквости.
Чехли. Кухня. Цигара. И малко сметана в кафето ти.
Тук си, знам. Обитаваш това измерение - тясното, ...
след утъпкани нощни пътеки встрани от сърцето ми
и след толкова утрини – сякаш гердан от еднаквости.
Чехли. Кухня. Цигара. И малко сметана в кафето ти.
Тук си, знам. Обитаваш това измерение - тясното, ...
848
15
Едно друго море…
по мотиви от Ивайло Терзийски
Дали ще търси пътища обратни...
Във стъпките ú плисва се море.
Целува стъпалата непохватно ...
по мотиви от Ивайло Терзийски
Дали ще търси пътища обратни...
Във стъпките ú плисва се море.
Целува стъпалата непохватно ...
732
7
Различно
Безлунна ли е тази зимна нощ,
или в душата ми е толкоз тъмно?
Защо не чувствам святост, само стон
от небесата плахо се изтръгна. ...
Безлунна ли е тази зимна нощ,
или в душата ми е толкоз тъмно?
Защо не чувствам святост, само стон
от небесата плахо се изтръгна. ...
553
10
Аз тренирам супер спорт –
ползвам градския транспорт!
Сутрин рано най-обичам
след трамваите да тичам.
Á съм некой изловил, ...
ползвам градския транспорт!
Сутрин рано най-обичам
след трамваите да тичам.
Á съм некой изловил, ...
798
18
Одъртвам се със скорост вероломна.
Прекрачих сякаш някаква черта
и бръчка самохвално благородна
по гладкото ми чéло пропълзя.
Заседнах там по някакви столóве ...
Прекрачих сякаш някаква черта
и бръчка самохвално благородна
по гладкото ми чéло пропълзя.
Заседнах там по някакви столóве ...
1747
34
Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,
свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.
Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече
като песен на всички изгубили пътя светулки.
Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино, ...
свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.
Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече
като песен на всички изгубили пътя светулки.
Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино, ...
714
21
На татко, който си тръгна преди 18 месеца
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма. ...
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма. ...
955
13
И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...
983
11
Разни врели-некипели
мислите ми са превзели,
нещо суче, нещо маже,
нещо иска да се каже.
Тъй, отвътре, щом напиня, ...
мислите ми са превзели,
нещо суче, нещо маже,
нещо иска да се каже.
Тъй, отвътре, щом напиня, ...
1109
10
От хиляда цигари насам
пъплят в мен непокълнали мисли,
аз душа ги във облак, без свян,
че не знам накъде ще избистрят.
Току виж непокорно зрънце ...
пъплят в мен непокълнали мисли,
аз душа ги във облак, без свян,
че не знам накъде ще избистрят.
Току виж непокорно зрънце ...
871
13
По улея на времето извива се река
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта. ...
и в лодка нерендосана
лодкар самотен носи се,
гласа си преобърнал на плясък от гребла.
Потича от очите му безропотно нощта. ...
719
9
Митко, знам, че стихото ти "Целувка за сбогом" http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=236381 нямаше посвещение, но ме провокира - дано не се сърдиш :)
Илюзиите вече са ми страст -
без тях животът тъй обикновен е.
Миражно да бленувам мога аз
и да създавам празнични вселени. ...
Илюзиите вече са ми страст -
без тях животът тъй обикновен е.
Миражно да бленувам мога аз
и да създавам празнични вселени. ...
989
29
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
