Сол
Преобръщат ме морски вълни и талази...
Единствена следа по кожата ми - сол...
Пришпорвам времето, останала без дъх, в пот обляна...
Единствена следа по кожата ми - сол... ...
Разнищих си душата, разпилях я в мисли,
разтворих я във вакуума от безтегловни пространства –
за да я принудя да заплаче, и да си каже всичко…
Тогава, когато от небето се сипе порой.
Да я поръся със звезден прах – ...
Приятел на дявола
Късно в нощта седиш сама, безпомощна.
Сълзи на тъга извират от този малък пламък.
Тази гледка ме кара да се чувствам прекрасно,
но разтапя моето сърце от камък. ...
Контрастите са хубаво нещо - карат те да се хилиш на абсурдността, с която някой някога си е позволил да сравнява две еднакво прецакани неща, за да изтъкне по-голямата прецаканост на трето. Хаха, всичко е прецакано. Да живее Владо.
Преписах си съдба.
Сега съм щастлива.
Откраднах си живот.
Доста е ху ...
Мислиш, че живееш... дишаш, обичаш, ходиш...
но идва момент, във който разбираш, че...
си дишал, колкото да живееш...
обичал си само, за да докажеш на себе си,
че все пак не си без чувства... ...
Отгледал ме е вторият баща.
Обратно преброих - да стане първи.
Затворих си очите и видях
как бяло ме прегръща. Като щъркел.
Спасихме риби в хиляди реки - ...
Здравей. И тази нощ те викам.
Странно е. Прощавай ме. Съди.
Недей ме слуша - аз съм никой.
(Колко скромни са човешките съдби.)
Днеска се замислих и потънах ...
Студеният февруарски вятър ме обгръща
и с леден дъх душата ми прегръща.
В ръцете ми - грубите юзди на болката,
но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...
Черно-бели спомени като на лента ...
Не навреме пристигаш. Разчиствам. Дома си.
Май не само него. (И себе си...)
Отварям прозорците въздух да влезе...
(А защо ли затварях очите си!?)
Знам, че не бързаш. Дошъл си за дрехите? ...
Недовършена целувка остави, тръгайки си от града.
Плача в тъмнината, стена в самота.
Тръгна и отново съм сама,
тръгна и остави празнина.
Дните вече не са ясни и щастливи ...
Свита във пашкула, не искам да изляза.
Оставете ме, не искам вече да вярвам.
Искам да плача и с болка да утеша душата.
Какво бихте казали вие,
че пресъздадох смисъла на деня си още от нощта. ...
Красивото красивото обича...
Красивото в красивото се врича...
И всяка дребна красота гони друга
там - в света на любовта...
И душата, красивата човешка същност ...
Както страдах аз за теб
Когато разбереш колко те обичам,
вече любовта ми ще е изстинала към теб.
И не защото няма да те обичам,
а защото ще се обрека на дргуг. ...
Едно, две, три. Напред-наляво,
полюшване и после две назад.
Разказват стъпките, разказват,
как мъката родила песента...
Полите се люлеят със мелодията, ...
Стоя на ръба и гледам нагоре.
Нагоре, а не към земята, как е прието.
Стоя на ръба и гледам нагоре.
От много отдавна зове ме небето.
Още от малък да литна мечтая, ...
Градът отново спи мъртвешки сън,
а аз разхождам се сама навън –
просто ей така, без цел и посока.
Тъмно е. Сякаш някой внезапно спрял е тока.
Уличните лампи пръскат светлини изкуствени, ...