Нарисувай ми, художнико, сърце!
Излъжи го, че няма да бъде сломено.
Нищо, че нощем на сън те кълне.
Оцвети ми го в тъмночервено.
Научи го да вярва, когато боли ...
Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,
онази незабравка – да напомни, ...
Ледът във погледа ти разтопява.
Просмукваш се по вените ми до сърцето.
Но, с него пулса ми се ускорява.
Рисува мечтите ни с устни в небето.
Подаряваш ми рози и мъжка опора, ...
От хаоса на есенния дъжд,
от нахалството на летяща капка,
от съседската градина изведнъж,
зряла круша ми помаха с шапка.
При мен ела и дланите си дай, ...
Ако сбъднеш мечтите на някого,
ще проблесне дъгата след буря.
Ще изгрее пак слънцето лятно,
сред мъгливите сенки на утрото.
Ако сбъднеш мечтите на някого, ...
Морето вдъхновение е вечно,
ах слънце как се скрива зад море,
такова обаяние безбрежно
и бие страстно моето сърце!
В живота всичко става много бързо, ...
През твоя поглед опознах света,
на който аз и досега се радвам.
Държеше здраво моята ръка
и никога не позволи да падна.
„Прави добро! - повтаряше ми ти - ...
Женската красота
В очите се вижда женската красота,
там отразява се на жената душата.
Очите са вратата към нейното сърце,
запазило детското, сърцето на дете ...
Раята на юг от Балкана бе унизена,
тя от съня събуди се и се стресна.
Пожела с Мизия да бъде обединена
и постигна победа славна, чудесна.
Захари Стоянов и вдъхна кураж: ...
БИЛЕТ ЗА ИЗХОДА ОТ ЗИМЕН СЪН
Над стърнища, повити от есенен хлад,
прелетя закъснялото ято.
Перачка дъждовна тишината простря
над селцето смълчано – да капе. ...
Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
Падат крехки звезди, пожелай си любов,
колко малко понякога струва -
само полъх на бриз и целувка в писмо,
само стон на разплакана струна.
Нека друг да заспи без целувка една, ...
"... напиши някоя глупост за разнообразие." - Генек
Ще взема вечерта, по тъмно,
ей там сред онзи храсталак,
съвсем небрежно... Да се гръмна,
че пѝсна ми и още как! ...
Какво ли питам се, не ни достига?
Емпатия, любов, човечност, вяра?
Страхът? Държи ни – кукли на верига...
Я стига, тая що не се разкара?
Прочитам го в очите ви и тръпна, ...
Не пожелах да стана гимнастик,
че строга бе проклетата диета.
От малък имам видим зъбен тик,
все дъвча нещо, всъщност е кюфтета.
Не пожелах да стана депутат, ...
Спомени за гари и за влакове
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви... ...